сряда, 11 октомври 2017 г.

За новото, за старото и за обичайното самоковски сметища


За новото, за старото и за обичайното самоковски сметища




Георги Хаджийски, кмет на село Драгушиново


Само преди около две години в непосредствена близост до г. Самоков беше построено едно от най-скъпите обществени съоръжения в региона – Регионалното депо за отпадъци. За неговото построяване бяха изразходвани ни повече, ни по-малко от 9 478 365,19 (девет милиона четиристотин седемдесет и осем хиляди триста шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) от средства, събрани от европейските и българските данъкоплатци. Построено върху абсолютно неподходящ терен и против волята на гражданите на община Самоков, като единствен и що годе разумен аргумент за наличието на това ново депо – сметище, предназначено да събира боклуците не само на Самоковско, но и на съседните общини Ихтиман, Костенец и Долна баня, би могло да бъде изтъкнато предположението, че то е предназначено да осигурява модерна система за управление на отпадъците в региона, която да отговаря на законодателството на Европейския съюз и неговите екологични норми, критерии и стандарти. И навярно това, обезпечено с изразходването на подобна огромна сума, не би било трудно никъде другаде в която и да е държава – членка на Европейския съюз, а може би и в някои други региони на България. Но какво е положението конкретно в Самоков? И изпълнява ли своите функции това толкова скъпо съоръжение? През 2016 година с присъщия конформизъм Общински съвет Самоков взе решение за пореден заем в размер на над 580 000 лв. за дооборудване на новото скъпо депо, с твърде важни неща, които се оказаха непредвидени във високотехнологичния проект. А след поройните дъждове през август 2017 г. стана ясно, че всички „висококвалифицирани експерти” – доценти, професори, научни сътрудници и пр., участвали в разработването на проекта за регионалното сметище и като вещи лица в многобройните дела, са били в дълбоко неведение за особеностите на ландшафта и климата на Самоковско, защото още и не започнало да функционира както трябва, вече се налага то да бъде ремонтирано. С други думи – Регионалното депо за отпадъци се превръща в бунище за потъване на бюджетни средства – в бедна България и не чак толкова богатия Самоков. Ето защо не е за учудване, че старото сметище в Катранджия продължава да си функционира, а и вече – след медийното осветляване на проблемите на градското сметище в Ихтиман, може би и да играе ролята на предвиденото в абсурдния проект регионално депо за отпадъци.

*******

Спирам се на тези обстоятелства не за друго, а за да онагледя един твърде тревожен факт, който засяга гражданите на Община Самоков и особено – онези, които живеят в северната част на града – някъде от Ихтиманско шосе, чак до село Драгушиново – трайната невъзможност в Самоков да бъде организирана система на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците, не само в съответствие с нормите на действащото национално и европейско законодателства, но и в някакъв, дори и в минимална степен цивилизован вид за тази никак нелицеприятна дейност.

През последните седем - осем години по протежение на цялата северна дъга на околовръстното шосе на Самоков, от Продановския рид до Шипочанския рид, са формирани десетки нерегламентирани сметища, които съществуват въпреки наличието на цели две регламентирани понастоящем – старото в Катранджия и новото в т. нар. „Рашидбегов чифлик.” Особено тревожно е състоянието между северните части на Самоков – от бившия разрушен завод за детски играчки „Л. Баръмов”, през околовръстното шосе и пречиствателната станция, до моста над р. Искър в с. Драгушиново. Тук, на площ от около 50 декара се е формирало огромно сметище от боклуци от всякакво естество – пластмасови битови отпадъци, строителни отпадъци, дървесни стърготини, оборска тор, хранителни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от растителен и животински произход, отпадъци от животински трупове, отпадъци във вид на битова техника, отпадъци от автомобили и машини, а цялата площ по вид и съдържание е напълно сходна с което и да е гнусно сметище, работещо по отдавна отхвърлената системата на изхвърляне и заравяне на остатъците от човешката дейност. Да се твърди, че това огромно сметище е незаконно, е напълно излишно. Факт е обаче, че трябва да бъдат взети спешни мерки за неговото ликвидиране, защото застрашава живота и здравето на хора, които живеят в Самоков, в Драгушиново, в самоковско, а и на софиянци.

*******

Безспорно средствата, които бяха изразходвани и се изразходват за управление на отпадъците в Самоков са огромни. При други приоритети на регионалното социално-икономическо развитие на Самоков с цитираната никак немалка сума върху територията на нерегламентираното сметище край Искъра, биха могли да бъдат построени поне 3 – 4 хубави паркове като т. нар. „Крайречна зона”, или поне десет евтини общински блокове с по около тридесет – четиридесет апартамента, които да решат в голяма степен и жилищните, и инфраструктурните, и адресноадминистративните, и електроенергийните, а и екологичните проблеми на непрекъснато увеличаващите се жители на тази част на Самоков. Дори и със сумата, предназначена за допълнителното закупуване на съоръжения за новото депото – при условие, че тя се изразходва разумно, това нерегламентирано сметище би могло да бъде ликвидирано и превърнато в хубав градски парк.

Позволявам си да правя тези нереалистични сравнения, онагледяващи алтернативите на огромното разточителство в сферата на дейностите по управление на отпадъците в Самоков, защото съм се уверил практически колко трудно е да бъдат отпуснати средства за каквато и да е инфраструктурна дейност в село Драгушиново, над което като лавина са надвиснали боклуците на Самоков и региона.

*******
Снимки от нерегламентираното сметище





























неделя, 27 март 2016 г.

Виртуална хиперактивност


Виртуална хиперактивност

Вреден навик, симптом или сериозно заболяване е виртуалната хиперактивност?

Подобна форма на поведенческа проекция във виртуалността просто няма как да не направи впечатление. Поне на посетителите на социалните мрежи, където до голяма степен търговският характер на продуцираната информация е пренебрегнат в името на нейния свободен обмен, а това не само я освобождава от оковите на стоково – паричните взаимоотношения, но и доближава самите участници в цялостния процес до онова мечтано от поколения творци мнестично състояние, дефинирано като сътворяване и съзерцаване на „изкуство за самото изкуство“, а публикациите – най-вече в средство за снемане на някакво неясно  вътрешноличностно напрежение посредством психосоциалните механизми за търсене на съпричастност. И въпреки всичко, когато при всяко поглеждане на съответната социална мрежа се сблъскваме с грандиозната вълна на истинско информационно цунами, избълвана от някого от другата страна на системата, просто няма как да не си зададем въпроса „що за човешко същество я е направило“, а когато и самите ние се повлечем след бързия информационен поток и влеем в него своя повече или по-малко значим принос, отдавайки се на трескава игра с клавиатурата, мишката и/или тъч скрийна - да не се запитаме дали всичко и в нас самите е наред – или поне до къде се простира нормалността и от къде започва патологията?
По начало границата между вредния навик и изявата на определен вид психопатология е твърде относителна, като често причините за редица вредни навици от рода на тютюнопушенето, нездравословния начин на живот, алкохолизма..., биват търсени в предразположеността към заболявания с доказана психофизиологична етиология, а много други поведенчески и мисловни странности, сред които и самата хиперактивност, се тълкуват като симптоми на определени психични болести. Ето защо би могло да се предположи, че и проекциите на хиперактивността във виртуалността се отнасят към определени категории лица, които по една или друга причина имат повече или по-малко сериозни затруднения по отношение на нормалното функциониране най-вече на онази част на психиката, която бива дефинирана като „интелектуално – волева“ сфера и неотменно свързания с нея самоконтрол,  а проблемът за границата, от която би могла да започва някаква относително по-лека или по-тежка патология и особено – необходимостта от терапевтична намеса, дори и сам по себе си е твърде интересен.

Хиперактивността – етиология и патогенеза
Понастоящем няма общосподелена яснота по отношение на етиологията (причината за появата) на хиперактивността.  Въпреки това водещите хипотези в сферата на клиничната психология свеждат причините за нейната поява в следните аспекти:
- Ендогенни психически заболявания от рода на депресиите и кататониите, които в манийните фази се характеризират с мощен двигателен напор;
- Шизофренни душевни разстройства, при които се наблюдава изопачаване (паракинеза) на нормалните реактивни и експресивни движения;
- При увреждане на орбиталния дял на мозъка, при органични увреждания на мозъчния ствол, както и при интоксикации с алкохол и страхово – възбудни депресии, водещи до повишена психомоторна дейност с излишък на движения (хипербулия);
- Хистерични душевни разстройства, водещи до изобилия от неистински, театрални движения, насочени към привличане на вниманието на околните и обикновено характеризиращи се с неосъзнато вживяване в ролята (2 – 91).
Въз основа на множество направени изследвания през последните години, бе прието становището, че хиперактивността е с неясна и сложна етиология, включваща както вродените конституционно основани качества на реагиране (темперамент), така и определени негативно повлияващи фактори от генетично, органично и психологично естество, а и такива, свързани с околната среда. Въпреки безспорното влияние на вече споменатите душевни разстройства с генетичен и органичен произход, твърде интересни се явяват някои от психологичните хипотези, търсещи причините за хиперактивността в практики за отглеждане на децата и дадени модели на учене. Наред с тях сложно влияние оказват и фактори на средата като токсични вещества от рода на оловото; радиационният стрес, свързан с конвенционалното флуоресцентно осветление; както и някои хранителни съставки, тютюнопушенето и приемането на алкохол от майката по време на бременността (1-1363).
Подобно на повечето душевни разстройства, хиперактивността има сложна патогенеза (възникване и развитие),  като първите прояви, които обикновено се наблюдават в най-ранна детска възраст, по време на училищния период създават сериозни затруднения, свързани с концентрацията на вниманието и цялостното успешно адаптиране на детето към предлагания модел на учене. Приема се, че синдромът на хиперактивността обикновено обхваща от 0,03% до 3%, като са възможни и значително по-високи стойности, достигащи до 22% от децата. Засяга предимно момчетата, като съотношението момчета – момичета е десет към едно. Точните статистически показатели са твърде трудни, защото биват използвани различни скали и методики за поставяне на тази диагноза.

Терапия (лечение)
Поставянето на диагнозата хиперактивност е свързано с използването на оценки от неврологично, психологично и психопедагогическо естество. Психологическите и психопедагогическите диагностични методи обикновено целят разграничаването на дефицита на внимание от хиперактивността, а неврологичните от рода на електроенцефалограмите, телеметричните и електрофизиологичните изследвания, са насочени към изясняване на клиничната картина на хиперактивността като психопатологично състояние.
Психофармакологичното лечение със стимулантни медикаменти като метилфенидат или декстроанфетамин е сравнително ефективно и с бързо действие, но е твърде противоречиво. Ето защо наред с медикаментозното лечение се препоръчват и сложни психологични и психопедагогически интервенции като насочване, консултации, модификация на поведението.

Виртуалната хиперактивност
Безспорно в условията на информационната епоха проблемът относно диференцирането на виртуалната хиперактивност като вреден навик, симптом или самостоятелно заболяване със своя собствена, уникална нозология, или като част от цялостната симптоматика на хиперактивността проектирана във виртуалната среда, е твърде актуален, както и пораждащ редица специфични въпроси от вида на:
- До къде се простира макар и релативната граница на нормалността и от къде започва патологията по отношение на проекцията на определени изяви на лична дейност във виртуалността?
- При кои случаи се касае за наличие на определена форма на вреден навик и кога е налице съответният симптом, изискващ поставяне на диагноза виртуална хиперактивност, както и ползване на повече или по-малко надеждно разработена терапевтична интервенция от психосоциално и/или психиатрично естество?
- Съществува ли изобщо някаква разработена що годе надеждна психосоциална и психиатрична терапевтична система за справяне поне с най-негативните ефекти на виртуалната хиперактивност?
- В какви случаи е задължителна социалната намеса при констатиране на някои от негативните ефекти на виртуалната хиперактивност – особено върху определени категории относително по-уязвими потребители – деца, възрастни, болни и пр.?
При условие, че „конвенционалната хиперактивност“ поразява между 0,03% и 22% от представителите на съответните общности би могло да се предположи, че е свойствен белег и на приблизително същото съотношение от потребители, които я пренасят чрез своята дейност и във виртуалността. Самата виртуална хиперактивност би могла да съществува сред тях и като вреден навик, и като симптом на повече или по-малко сериозни душевни заболявания от рода на споменатите маниакални фази на ендогенните психози, шизофренията или хистерията. Разбира се, сайтовете предлагат множество възможности за лесно и безпроблемно избавяне от ефектите на информационното обливане, свойствено на поразените от виртуалната хиперактивност – независимо дали се дължи на вреден навик или е симптом на по-сериозно заболяване. Що се отнася до евентуалното пренасяне на нежеланите прояви на виртуалната хиперактивност в реалността – тук е препоръчително спазването на правилата за безопасно ползване на интернет.
Във всички случаи обаче би могло да се предположи, че виртуалната хиперактивност е дело на някакво човешко същество, което:
-  е поразено от някакво неясно вътрешноличностно напрежение и чрез нея се опитва да се избави от съпровождащото го страдание;
- има някакъв повече или по-малко добре изразен комплекс за малоценност, който се опитва да компенсира чрез привличане на вниманието на околните и получаване на симпатии и съпричастност от тях;
- измъчвано е от самота и желае да бъде своего рода център на вниманието на околните;
- има друг вид сериозен личностен проблем и / или е поразено от някакво остро душевно разстройство;
- получава съответните високи хонорари за манипулиране на потребителите…
- просто е отдадено на творческия дух.
Твърде меродавен се явява и проблемът за личната самооценка на състоянието виртуална хиперактивност – особено, когато е констатирано и осъзнато критично отношение към зачестил и излизащ извън контрол увеличаващ се брой на постингите в интернет – поне, когато това не е съпроводено със съответните заслужени хонорари.  Ето защо в подобни случаи няма как да не бъдат потърсени и отговори на въпросите дали следването на принципа на удоволствието и във виртуалността и липсата на усещания за физическа и психична болка са достатъчно надежден метод за причисляване на виртуалната хиперактивност към сравнително безобидните вредни навици, а не към определени тежки психични разстройства, част от чиято симптоматика възниква и се развива чак накъде след 35-та и дори 45-та година? Разбира се самото осъзнаване и критичното отношение са най-добрите доказателства, че нещата (все още) са „под контрол“, но и призив за търсене на изход от дефинираното като негативно състояние – с или без ползване на квалифицирана помощ.

Заключение
Въпреки, че вече са налице редица психосоциални проблеми, породени от проекциите на определени патологични форми на човешкото мислене и поведение във виртуалността,  все още липсват достатъчно надеждни и обективни изследвания, въз основа на които да бъде създадена функционираща методика за поставяне на диагнозата виртуална хиперактивност, както и успешна терапевтична система. Нещо повече. При наличието на своеобразен технологичен информационен бум, отделяните ресурси за търсене на адекватни отговори на тясно свързани с него проблеми от психопатологично естество, а и по теми с „чисто“ морално – етични аспекти, отнасящи се до границата на нормалността, на позволеното и необходимостта при определени обстоятелства от задължителна социална интервенция, са изключително оскъдни. Затова е крайно необходимо стимулирането на изследвания, отнасящи се до проекциите на мисленето и поведението на модерния човек във виртуалността – били те в границите на макар и относителни норми и особено – когато се проявяват във вид на някакви патологични крайности.

Литература:
1. Енциклопедия Психология, изд. „Наука и изкуство“, София, 1998 г.
                       2. Речник по психология, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1989 г.

неделя, 8 юни 2014 г.

Студия върху проекциите на идеите на Фридрих Ницше във виртуалността


Увод
Фактът, че понастоящем виртуалността ангажира немалка част от мисленето и поведението на модерния човек едва ли би могъл да буди някакво съмнение. И макар, че интерпретациите на определени философски идеи осезаемо присъстват като специфични форми на виртуално творчество в интернет – и в сайтове, и в блогове, и във форуми, и в лични профили в социалните мрежи, като цяло би могъл да бъде направен изводът, че на фона на огромното количество информация от подобно естество е налице дефицит от качествени, логически издържани продукти, изготвени съобразно възможностите на модерните информационни технологии и най-вече – с изискванията на техните потребители. Самата виртуална среда – и особено, лавинообразно нарастващите като брой регистрации социални мрежи, предлага изключително динамично протичаща информация, което от своя страна предявява съответните изисквания и към нейното съдържание, и към неговото качество – а това в най-голяма степен се отнася до публикуваните текстове, които за да бъдат популярни и да се ползват от одобрение, се налага да бъдат максимално кратки, но пък да казват много и то с език, който е едновременно и интересен, и мъдър, и предразполагащ към размисъл, а и забавен и изпълнен с чувство за хумор.
По една или друга причина – може би защото отговорят по форма и съдържание и на тези авангардни технологични изискванията, идеите на Фридрих Ницше, така както са формулирани в неговите книги,  са изключително популярни във виртуалността, при това и в глобалното, а и в „чисто” българското интернет пространство. И макар, че има много добре разработени тематични сайтове, посветени на творчеството на Ницше, а съдържателни и стойностни статии, които са свързани с обобщаване на резултатите от проведени изследвания върху него биха могли да бъдат открити и в редица сайтове, блогове, форуми с философско и не само философско естество, бумът на социалните мрежи през последните 5 – 8 години доведе и до стихийно обсипване на тази част от виртуалността с огромно количество цитати и цялостни виртуални издания на произведения на Ницше, както и безчет коментари, мнения, тълкувания, изследвания..., при това споделяни и като текстове, и като снимки, и като мултимедии. Нещо повече. Появи се едно твърде интересно явление, което бе дефинирано като „фасадно виртуално ницшеанство.” [1] (Хаджийски 2013а: 141)
С оглед споделяне на различни идеи, свързани с творчеството на Фридрих Ницше, както и внасяне на определена систематичност в породените от него стихийни публикации от потребители, а и използване на разработената ницшеанска психофилософска система, която би могла да бъде дефинирана като „себенадмогване” за практическо решаване на някои негативни виртуални явления, през 2010 г. бе създадена фейсбук страницата „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога.”
Целта беше да бъде изградена общност от личности, които са обединени от идеите в творчеството на Фридрих Ницше и публикуват и обсъждат различни негови аспекти. За реализирането на тази цел бе избрано открояващо се заглавие на страницата сред другите сходни български и чужди виртуални продукти; бе изготвено кратко, обобщаващо описание на нейната същина, както и бяха изпратени първите покани за присъединяване до лица, показали интерес по темата. Основните задачи се отнасяха до изготвянето и публикуването на авторски виртуални продукти, отнасящи се до живота и делото на Фридрих Ницше, както и привличане на публикации от други автори – изготвени за самата страница и във вид на линкове. Хипотезата бе, че ако се изготвят и публикуват качествени виртуални продукти върху творчеството на Фридрих Ницше и те отговарят на интересите и изискванията на българските потребители на споменатата социална мрежа, то тогава броят на членовете на формираната общност ще нараства.

Виртуалният проект „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога” във фейсбук
Още със самата регистрация на страницата бе отчетено бързо нарастване на интереса към нея, който се запази през годините въпреки променящия се интерфейс на фейсбук. За времето от май 2010 г. до днес – януари 2014 г., броят на членовете на създадената общност от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше достигна около 2490, а авторите, публикували на страницата са около 100. Самите публикации биха могли да бъдат групирани в следните области:
Ø      Цитати от творчеството на Фридрих Ницше – и като текстове, и като специално изготвени снимки, и като мултимедийни продукти, публикувани от членове на общността и от администратора на страницата;
Ø      Дискусии и изразени мнения в тях върху различни аспекти на творчеството на Фридрих Ницше;
Ø      Текстове с аналитично съдържание върху творчеството на Фридрих Ницше, публикувани от администратора на страницата и от членове на общността – като специално създадени за страницата и като линкове към други сайтове;
Ø      Публикации, свързани с влиянието на идеите на Фридрих Ницше върху общоевропейски и световни културни процеси и върху творчеството на световноизвестни интелектуалци;
Ø      Твърде интересни са и публикациите за влиянието на ницшеанството върху „чисто” български културни явления и процеси и върху творчеството на някои от най-значимите български мислители през ХХ век;
Ø      Представяне на български преводи на книги от Фридрих Ницше и на специализирани български издания с публикации върху творчеството му.
Ø      Интервюта с личности, показали интерес към проекциите на идеите на Фридрих Ницше в българското виртуално пространство;
Ø      Въпроси [2] за получаване на обратна връзка с оглед оптимизиране на съдържанието на страницата.
Като част от този проект, при отчитане интереса на членовете на създадената общност, бяха подготвени и публикувани статии, поставящи акцент върху някои от любопитните факти от биографията на Фридрих Ницше – за неговия етнически произход, за естеството на основното заболяване, от което е страдал; за отношението му към жените и любовта; както и за някои от причините, превърнали го в световноизвестен мислител. [3] (Хаджийски 2013б: 117) От гледна точка на проявения интерес и от други медии, твърде популярни се оказаха и редица текстове, насочени към проследяване на специфичните възгледи на Фридрих Ницше върху някои от фундаменталните идеи на религията и изкуството – разгледани в светлината на достиженията на съвременната психоанализа, те не само се превърнаха в изключително посещавани – от десетки хиляди потребители, но и бяха широко коментирани от тях. [4] (Хаджийски 2012)
Едно от предимствата, което предлагат социалните мрежи пред редица конвенционални издания в сферата на разработването и публикуването на творчески продукти, е възможността да се привлича вниманието върху определени теми, след което, на базата на отчетения интерес чрез лесни за разбиране и осмисляне цифрови показатели, да им бъдат придавани и други технико-технологични решения – различни и като форма, а евентуално – и като усложняващо се дори и в „чисто епистоларен аспект” съдържание. Макар и понастоящем сравнително рядко използвана, тази възможност би могла да служи и за търсене на отговори на много практически проблеми на личността и обществото посредством използването на един от основните методи на психоанализата – осъзнаването.
Като твърде интересен опит в тази насока би могъл да бъде представен един от виртуалните експерименти от страницата „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога”, насочен към евентуалното осъзнаване от членовете на общността от почитатели на естеството на господстващата понастоящем в българското обществено съзнание фройдистко – хедонистична концепция за любовта чрез сравнение с подбрани и подложени на подходящи интерпретирани виждания на Ницше за това чувство като надмогване на собствения егоизъм в името на бъдещето на живота.
С оглед привличане на по-голяма аудитория замисълът бе да бъдат публикувани някои от афоризмите за любовта на Фридрих Ницше от книгата „Воля за власт” с кратки коментари, след което да бъде представен и един по-цялостен сравнителен анализ на идеите за любовта на основоположника на психоанализата Зигмунд Фройд и на самия Фридрих Ницше.
Ето и част от публикациите, които по статистически данни станаха достояние на около 2000 почитатели:
Винаги и навсякъде е било, е и ще бъде така - част от изконната човешка същност, (свойствена и на мъже, и на жени), е да се приема това, което се има като даденост и да не се цени, а онова, което вечно се изплъзва да бъде идеализирано до крайност и превръщано в твърде своеобразен култ на преклонение.
И понеже в биографията на Фридрих Ницше има изумителни примери на преживяна несподелена любов, не е за учудване, че той - несравнимият майстор на афоризмите, я е превърнал в непостижим човешки блян, посещавайки й някои от своите най-изящни сентенции...
Из "Воля за власт":
"Любовта дава най-висшето чувство на власт."
"В любовта ние сме божествени, ние ставаме "деца на бога", бог ни обича и не иска нищо от нас освен любов."
"... от любов човек не прави нищо лошо, той прави много повече, отколкото от послушание и от добродетелност." (Ницше 2009:151)
Както и:
Ако искаме да го бъде безсмъртието на живота, трябва да сме готови да понесем и тежкото иго на времето, и ужасяващия дъх на смъртта върху нашата жалка и тленна, макар и често обожествявана плът.
"Истинската любов към човека изисква жертви за благото на рода - тя е жестока, пълна е със самопреодоляване, защото има нужда от човешки жертви." (Ницше 2009:197)
Текстът със сравнителния анализ бе подготвен съобразно виртуалните изисквания, като стремежът бе да бъде кратък и да съдържа в синтезиран и достъпно представен вид основните концепции за любовта, изведени от творчеството на Фройд и от творчеството на Ницше, а читателят да има възможност да прави свои собствени изводи чрез сравнения по сходни показатели, каквито се явяваха подбраните афоризми от двамата автори.
А това е и самият текст:
Културологични аспекти на идеята за любовта при Фридрих Ницше и при Зигмунд Фройд [5]
Екзистенциализмът е философско направление, в което обикновено биват включвани често коренно противоположни възгледи. Неговите представители се дефиниранират като: „леви” (Ж. П. Сартр) и „десни”  (К. Ясперс); религиозни (С. Киркегор) и атеисти (А. Камю); швейцарски (К. Юнг), германски (М. Хайдегер); еврейски (Е.Фром, А. Адлер) и руски (Н. Бердяев)... От своя страна, Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд са всепризнати за едни от основоположниците на екзистенциализма. Техните идеи обаче са коренно противоположни. Противоположностите са особено ярки във вижданията им за любовта. И понеже краят на ХІХ и началото на ХХ век бележат и преход от традиционните обществени възгледи за това чувство към изграждане на една нова, модерна обществена представа за любовта, отношението към нея би могло да бъде проследено в психосоциалните проекции на ницшеанството и на фройдизма.
Хипотезата: „Ако се приеме, че и в любовта биха могли да бъдат проследени проекциите на сложната и противоречива човешка същност, състояща се от материална плът, абстрактно съзнание и безсмъртен дух, то тогава и възгледите за любовта биха могли да бъдат класифицирани като ориентирани към тялото, насочени към разума, стремящи се към духа.”
Как би изглеждала тази концепция в светлината на ницшеанството и фройдизма?
Плът. Инстинкти. Нагони
Плътта е извор на желания. А желанията имат различни названия. Ето защо не е за учудване, че и Ницше, и Фройд признават силата на инстинктите и нагоните като мотиви на човешкото поведение. Така например, в „Човешко, твърде човешко”, с присъщия си афористичен стил, Ницше е изразил следното мнение: „Поради това, че хората виждали в Афродитовия (еротичния) нагон божество и с благоговейна благодарност чувствали дейната му сила в себе си, с течение на времето към този ефект се примесили редица по-възвишени представи, които действително го облагородили.” (Ницше 1990: 290) От своя страна, в “Отвъд принципа на удоволствието” Фройд твърди: “нагонът представлява вътрешноприсъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние, което е трябвало да бъде изоставено под влияние на външни смущаващи въздействия, нещо като органична еластичност или, ако искаме проява на инерцията на органичния живот”, както и: “от самото начало нашето схващане бе дуалистично и днес повече от всякога е такова, след като вече противопоставяме не азовите нагони на сексуалните, а нагоните към живота на нагоните към смъртта.” (Фройд 1992: 148-149) Безспорно до тук приликите в схващанията и на двамата са очебийни. Да се разбере, осъзнае (и опише в достъпен вид) силата на нещо обаче означава тя да може да бъде използвана за нуждите на изконния човешки стремеж към безсмъртие, което ще рече и разумът да я насочи към задоволяване на „битието в себе си” (концентрирано в единичната плът) или пък – към стремеж по нещо много по-абстрактно, което бива включвано в понятието „духовност.”
С други думи казано – разумът трябва да изпълни своята мисия като направи избор: Любов в тяло или любов в душа?
Съзнание. Разум. Мисъл
От философска гледна точка да бъде осмислено, разбрано, осъзнато нещо, означава да бъде намерено и показано неговото място в системата, свързваща другите неща в някакво по-голямо цяло. Ако акцентът е поставен върху разбирането на нещото като съществуващо само по себе си, е налице субективен идеализъм – а ако е проследено отношението на нещото към безкрая на другите неща – обективен идеализъм. От една подобна проекция в творчеството на Ницше и в творчеството на Фройд биха могли да бъдат проследени коренно различни представи за смисъла на любовта.
Като цяло в концепцията за любовта на Ницше е налице осезаем обективен идеализъм, (може би продукт на трайната невъзможност на гения на германската философска мисъл да удовлетворява бликащите от плътта нагони.) Според него: „Одухотворяването на чувствата се нарича любов.” (Ницше 1992: 39); „Любовта е единственият, последният шанс да оцелееш.” (Ницше 1991: 35); "Любовта дава най-висшето чувство на власт."; "В любовта ние сме божествени, ние ставаме "деца на бога", бог ни обича и не иска нищо от нас освен любов." (Ницше 2009: 151); „Нивга още не съм открил друга жена, от която бих желал да имам деца, освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност! Защото аз те любя, о, Вечност.” (Ницше 1990) С други думи, любовта е пътят на индивида към безсмъртието и вечността, неговата връзка с нетленната и неразрушима душа, която свързва живота в единно цяло, което означава, че самоцелното удовлетворяване на нагона е нещо, лишено от смисъл.
От своя страна Фройд, (навярно поради медицинското си образование и клинична практика), е изразил почти напълно противоположни мнения: „Във висините на едно любовно отношение няма място за никакъв интерес към заобикалящия го свят, влюбената двойка се самозадоволява, няма нужда от дете, за да се чувства щастлива.” (Фройд 1991: 43); самият нагон е с неизменна същност, като само търпи метаморфози в онтогенезата на плътта: „С настъпването на периода на пубертета започват изменения, които трябва да приведат инфантилния сексуален живот в окончателните му нормални форми. <…> половият нагон започва да обслужва функцията за продължаване на рода. Може да се каже, че той става алтруистичен.” (Фройд 1994: 319); „Всемогъществото на любовта не се проявява може би никъде по-убедително, отколкото в нейните отклонения. Винаги най-възвишеното и най-низкото са най-тясно свързани в сексуалността.” (Фройд 1991) Изразено по друг начин, любовта е само едно от превъплъщенията на сексуалния нагон, което настъпва на определен житейски етап и трябва да бъде удовлетворено за да се снеме появилото вътрешно психофизиологично напрежение.
Какви обаче са проекциите на създадените концепции в модерния свят и защо фройдизмът се оказва много по-примамлив от ницшеанството?
Общество. Колективно мислене. Национален дух
През изтеклия ХХ век човешкото съзнание бе обладано от няколко повече или по-малко значими идеологии, които се опитаха да заменят религиозния светоглед на традиционното общество: диалектическият материализъм – марксизмът–ленинизъм, (който не е обект на анализи в настоящия текст), фройдизмът и ницшеанството, (като част от екзистенциализма, а и като самостоятелни философски концепции.)
Ницшеанската идея за любовта като път към свръхчовека бе използвана в Германия за възвръщане на вярата на смазания германски народ в неговото бъдеще, за съхраняване на неговото достойнство и за стимулиране на желанието на обикновените германци да имат повече свои деца като път към вечността – на индивида и на неговото общество. Крахът на Третия райх до голяма степен превърна ницшеанството от практико – приложна идеология в красиво написана и добре издържана в литературно отношение теория, предназначена за естетическа наслада главно за ценители – индивидуалисти.
За сметка на това фройдизмът и неговата психоанализа, насочена към освобождаване на стремежа към удовлетворяване на нагоните от каквито и да са личностни задръжки (били те някакви психофизиологични увреждания или морални норми на поведение), се радва на неувяхваща практическа употреба – и от феминистки, и от сексуални революционери, и от представители на „сексуални малцинства”, и от всякакви други комплексарски общности и съставящи ги индивиди.
Изводи и препоръки
Фройдизмът свързва любовта преимуществено с плътта и бликащите из нейната същина нагони. Осъзнаването на любовта като чувство в най-добрия случай означава пълното отдаване на щенията на нагоните. А това я лишава от така необходимата опора, свързваща човека с вечността.
Ницшеанството разглежда любовта като разбиране и осъзнаване на нейния смисъл, безспорно изхождащ от глъбините на тялото, но свързващ човека със свръхчовека и вечността.
Състоянието на българското общество налага цялостно преосмисляне на мястото на доминиращата понастоящем в него фройдистка идеология.
*******
За тази статия бяха отчетени около 200 преглеждания, както и бяха направени няколко коментара, което дори и само статистически разкрива някакъв вид успех. По отношение на осмислянето на нейното съдържание заслужава да се спомене и фактът, че общността от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше, обединени чрез тази страница, продължава да се разраства – а това, както сочат и данните от интерфейса, са предимно млади, високообразовани и интелигентни българи, които живеят в нашата страна.
Разбира се, биха могли да бъдат представени и редица други творчески разработки от този виртуален проект – и като замисъл, и като представяне, и като отчетен ефект, но това би усложнило неимоверно изложената тема.

Заключение
Безспорно виртуалният проект „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога” във фейсбук, се оказа твърде успешен и то не само като брой обединени чрез него почитатели на творчеството на великия германски философ и брой техни публикации. И може би за качеството на този творчески продукт красноречиво говорят фактите, че при въвеждане на името на Фридрих Ницше на български език в универсалната търсачка за информация Гугъл, още от самото му създаване той излиза на първа страница. Тясно свързани с него са поне още две виртуални страници, които също неотменно присъстват на първа страница на Гугъл – Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше”, публикувани в сайта на „Свободна виртуална академия” [6], с изричното уточнение: (ЗАБЕЛЕЖКА: Горните мисли взех от чудесната страница на почитателите на великия немец във Фейсбук, озаглавенаФридрих Ницше - Идеологът на модерния път на Човека към Бога.) А също, разбира се и: Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше.” [7] Дори и в българското интернет пространство на фейсбук, по модела на тази страница бяха регистрирани и други общности от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше.
Що се отнася до специализираните академични издания и публикуващите в тях автори, заслужава да бъде споменато, че социалните мрежи и създаваните чрез тях общности, (в т. ч. и страницата, част от която бе обект на описание тук), са отворени към дори и най-авангардните идеи – ето защо евентуалното взаимоизгодно сътрудничество е не само възможно, но и желано в името на обединението на усилията на четящи и пишещи по пътя към истината.
При всички случаи обаче проектът Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Богапродължава.

Литература
1.            Ницше, Фридрих. 1991. Антихрист. София: изд. Евразия абагар.
2.            Ницше, Фридрих. 2009. Воля за власт, София: изд. „Захарий Стоянов”.
3.            Ницше, Фридрих. 1992. Залезът на боговете. София: изд. „Христо Ботев”.
4.            Ницше, Фридрих. 1990. Тъй рече Заратустра. София: изд. „Христо Ботев”.
5.            Ницше, Фридрих. 1990. Човешко, твърде човешко. София: изд. „Наука и изкуство”.
6.            Фройд, Зигмунд. 1994..Детската душа. София: изд. „Евразия”.
7.            Фройд, Зигмунд. 1991..Ерос и култура. София: изд. „Евразия абагар”.
8.            Фройд, Зигмунд.1992. Отвъд принципа на удоволствието. София: изд. “Наука и изкуство”.
9.            Фройд, Зигмунд.1992. Психология на сексуалността. София: изд. „Христо Ботев”.
10.        Хаджийски, Г. 2013. Фасадно виртуално ницшеанство във фейсбук // Идеи № 4, 141-144
11.        Хаджийски, Г. 2013. Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше // Идеи № 1, 118-122
12.        Хаджийски, Г. 2012. Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека // Психология журнал, № 10-100

Резюме на български език
Виртуалността предявява редица нови изисквания към публикуваните текстове. Те трябва да бъдат едновременно максимално кратки и ясни, но и мъдри, забавни и предразполагащи към размисъл. Творчеството на Фридрих Ницше отговаря на тези изисквания и затова е популярно в глобалното, а и в българското интернет пространство. За да бъдат споделяни идеи от творчеството на Фридрих Ницше и различни гледни точки върху него, през 2010 г. бе създадена фейсбук страницата Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Бога”. Тя се превърна в непрекъснато разрастваща се общност от почитатели на творчеството на великия германски философ. В нея бяха публикувани интерпретации върху идеите на Ницше, както и различни експерименти. Един от тях бе свързан със сравнение на вижданията за любовта на Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд. Много от изготвените текстове за страницата бяха публикувани и в други български медии.
Страницата е отворена за нови автори и публикации, а създадената общност – за нови почитатели на творчеството на Фридрих Ницше.

Summary in English
Virtuality brought a number of new requirements for published texts. They should both be the most concise and clear, but wise, fun and conducive to reflection. The works of Friedrich Nietzsche meets these requirements and is therefore popular in the global, and in Bulgarian Internet space. A facebook page - “Friedrich Nietzsche - ideologist of the modern way of man to God" - was created in 2010 in order ideas from Nietzsche’s work to be shared and also different perspectives on it. It has become a constantly growing community of fans of the works of the great German philosopher. There was published interpretations on the ideas of Nietzsche, and various experiments, too. One of these was about comparing the views on love in works of Friedrich Nietzsche and the ones of Sigmund Freud. Many of the prepared text for the page were published in other Bulgarian media.
This page is open to new authors and publications, and a created community - for new fans of the works of Friedrich Nietzsche.

Keywords in English
Friedrich Nietzsche , virtual creativity , ideas about love

Заг­ла­ви­е на ста­ти­ята на анг­лий­ски език:
Studios on the projections of the ideas of Friedrich Nietzsche in virtuality




[1] Терминът „фасадно виртуално ницшеанство” бе дефиниран за първи път в края на 2013 г. в постинг във фейсбук страницата „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога” (https://bg-bg.facebook.com/Nietzsche.bg), за обозначаване на едно твърде интересно психосоциално явление, широко наблюдавано във виртуалността и свързано с използване на определени аспекти от творчеството на Фридрих Ницше за изграждане на специфични форми на виртуални фасади, зад които да бъдат прикривани определени личностни състояния и качества. Статията от постинга бе отпечатана дословно в бр. 4 за 2013 г. на философското списание „Идеи”.  Бел. авт.
[2]  Интерфейсът на фейсбук позволява да бъдат задавани въпроси от „отворен” и „затворен” тип. С оглед съобразяване с мнението на аудиторията на страницата „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога” бяха задавани въпроси и за съобразяване с такива естетически и технически теми като името на страницата и съдържанието на подходяща „корица” към нея. (Бел. авт.)
[3] Към „специално” изготвените текстове за виртуалния проект бе проявен интерес и от някои специализирани български списания. Статията „Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше” бе публикувана освен в личния блог на автора и в тематичната  фейсбук страница, и в списание „Идеи”, брой 1 (11), година 5, 2013 г., март.  Бел. авт.
[4] Освен в личния блог на автора и в тематичната страница, статията „Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека” бе публикувана в сп. „Психология журнал”, бр. 10-100, 2012 г. Твърде сходен ефект има и статията „Визуализации на идеята за свръхчовека.” Бел. авт.
[5]  Текстът е публикуван на 27 декември 2013 г. в „Бележки” на фейкбук страницата „Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Бога” (https://www.facebook.com/Nietzsche.bg/notes) Бел. авт.
[6] За повече би могло да бъде посетено: http://humaig.blogspot.com/2011/02/blog-post_155.html Бел. авт.
[7]  За повече би могло да бъде посетено: http://georgihadjiyski.blog.bg/history/2013/01/28/liubopitni-fakti-ot-biografiiata-na-fridrih-nicshe.1047306 Бел. авт.



събота, 7 юни 2014 г.

Виртуално дидактическо консултиране – що е то?

ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЪТВОРЯТ НЕЗАБРАВИМИ ДИПЛОМНИ РАБОТИ, ПРОЕКТИ ЗА ДЪРЖАВНИ ПРАКТИКИ, КУРСОВИ РАБОТИ, ЕСЕТА, РЕФЕРАТИ..., А НЕ ДА КОПИРАТ И ПРЕПИСВАТ!!!


Живеем във време на доминиране на количествените показатели на човешкото битие. Днес човекът ИСКА да живее по-дълго, да има повече от всичко, да отделя по-малко време за неща, които създават трудно решими проблеми и повече – за неща, които му доставят приятни изживявания. В нашата епоха, конвейерното производство е едно от олицетворенията на начина на живот на днешните хора. И ако нас днес ни удовлетворява да имаме по възможност повече макар и еднотипно произведени, но изглеждащи по различен начин разнообразни вещи – дори и когато те са жалки ментета, все още има различни области на нашето битие, където качеството не може да бъде изместено с каквото и да е количество. Безспорно една от тези области е образованието.
Уточняване на понятието „виртуално дидактическо консултиране”
Образованието е процес, чрез който човекът получава необходимото познание за да се реализира пълноценно в своето общество – в професионален, личностен и социален аспект. От своя страна дидактиката, макар и част от образователния процес, е твърде специализирана дейност на преподаване от учителя и усвояване от ученика на строго структурирано учебно съдържание, чиято цел е да изведе съзнанието на обучавания от състояние на незнание към състояние на познание за определена част от действителността с оглед нейната възможност да удовлетворява човешките потребности. Консултирането също е вид поучително общуване, чрез което се подпомага вземането на някакъв тип личностни решения. А виртуалността... Тя е тук.
Самото виртуално дидактическо консултиране се явява специфична форма на подпомагане на образователния процес на обучаваните. В условията на копи – пейстърство, предлагано от безчет сайтове, макар, че е свързано с изготвянето на краен интелектуален продукт, то не е нито плагиатство, нито преписване, защото е насочено към обучение чрез сътрудничество. Така, както в епохите преди конвейера, майсторът е изготвял стоката при пълно съобразяване с индивидуалността на своя клиент, а самият клиент е бил в основата на дейността, така и чрез виртуалното дидактическо консултиране се постига основната дидактическа цел.

Етапи във виртуалното дидактическо консултиране
1. Избор на тема, а ако е посочена - обсъждане на темата.
2. Подбор и съвместен анализ на подходяща информация.
3. Структуриране на съдържанието на интелектуалния продукт.
4. Изготвяне на заданието.
5. Обсъждане на защитата пред оценяващата институция.
6. Рекламация – при евентуален провал, (каквото до сега не се е случвало), се възстановяват направените разходи.

Комуникация
Общуването е в тясна зависимост от естеството на заданието, образователната институция и личностните особености на Клиента. То е различно по време – от часове до семестри, както и по използвани форми – e-mail, Skype, gsm, форуми...
Научни области
Социални науки, хуманитарни науки, природни науки...
Заплащане
При евентуалното приемане на поръчката се уточняват и финансовите въпроси.