Студия върху проекциите на идеите на Фридрих Ницше във виртуалността

Увод

Фактът, че понастоящем виртуалността ангажира немалка част от мисленето и поведението на модерния човек едва ли би могъл да буди някакво съмнение. И макар, че интерпретациите на определени философски идеи осезаемо присъстват като специфични форми на виртуално творчество в интернет – и в сайтове, и в блогове, и във форуми, и в лични профили в социалните мрежи, като цяло би могъл да бъде направен изводът, че на фона на огромното количество информация от подобно естество е налице дефицит от качествени, логически издържани продукти, изготвени съобразно възможностите на модерните информационни технологии и най-вече – с изискванията на техните потребители. Самата виртуална среда – и особено, лавинообразно нарастващите като брой регистрации социални мрежи, предлага изключително динамично протичаща информация, което от своя страна предявява съответните изисквания и към нейното съдържание, и към неговото качество – а това в най-голяма степен се отнася до публикуваните текстове, които за да бъдат популярни и да се ползват от одобрение, се налага да бъдат максимално кратки, но пък да казват много и то с език, който е едновременно и интересен, и мъдър, и предразполагащ към размисъл, а и забавен и изпълнен с чувство за хумор.

По една или друга причина – може би защото отговорят по форма и съдържание и на тези авангардни технологични изискванията, идеите на Фридрих Ницше, така както са формулирани в неговите книги,  са изключително популярни във виртуалността, при това и в глобалното, а и в „чисто” българското интернет пространство. И макар, че има много добре разработени тематични сайтове, посветени на творчеството на Ницше, а съдържателни и стойностни статии, които са свързани с обобщаване на резултатите от проведени изследвания върху него биха могли да бъдат открити и в редица сайтове, блогове, форуми с философско и не само философско естество, бумът на социалните мрежи през последните 5 – 8 години доведе и до стихийно обсипване на тази част от виртуалността с огромно количество цитати и цялостни виртуални издания на произведения на Ницше, както и безчет коментари, мнения, тълкувания, изследвания..., при това споделяни и като текстове, и като снимки, и като мултимедии. Нещо повече. Появи се едно твърде интересно явление, което бе дефинирано като „фасадно виртуално ницшеанство.” [1] (Хаджийски 2013а: 141)

С оглед споделяне на различни идеи, свързани с творчеството на Фридрих Ницше, както и внасяне на определена систематичност в породените от него стихийни публикации от потребители, а и използване на разработената ницшеанска психофилософска система, която би могла да бъде дефинирана като „себенадмогване” за практическо решаване на някои негативни виртуални явления, през 2010 г. бе създадена фейсбук страницата „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога.”

Целта беше да бъде изградена общност от личности, които са обединени от идеите в творчеството на Фридрих Ницше и публикуват и обсъждат различни негови аспекти. За реализирането на тази цел бе избрано открояващо се заглавие на страницата сред другите сходни български и чужди виртуални продукти; бе изготвено кратко, обобщаващо описание на нейната същина, както и бяха изпратени първите покани за присъединяване до лица, показали интерес по темата. Основните задачи се отнасяха до изготвянето и публикуването на авторски виртуални продукти, отнасящи се до живота и делото на Фридрих Ницше, както и привличане на публикации от други автори – изготвени за самата страница и във вид на линкове. Хипотезата бе, че ако се изготвят и публикуват качествени виртуални продукти върху творчеството на Фридрих Ницше и те отговарят на интересите и изискванията на българските потребители на споменатата социална мрежа, то тогава броят на членовете на формираната общност ще нараства.

Виртуалният проект „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога” във фейсбук

Още със самата регистрация на страницата бе отчетено бързо нарастване на интереса към нея, който се запази през годините въпреки променящия се интерфейс на фейсбук. За времето от май 2010 г. до днес – януари 2014 г., броят на членовете на създадената общност от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше достигна около 2490, а авторите, публикували на страницата са около 100. Самите публикации биха могли да бъдат групирани в следните области:

Ø      Цитати от творчеството на Фридрих Ницше – и като текстове, и като специално изготвени снимки, и като мултимедийни продукти, публикувани от членове на общността и от администратора на страницата;

Ø      Дискусии и изразени мнения в тях върху различни аспекти на творчеството на Фридрих Ницше;

Ø      Текстове с аналитично съдържание върху творчеството на Фридрих Ницше, публикувани от администратора на страницата и от членове на общността – като специално създадени за страницата и като линкове към други сайтове;

Ø      Публикации, свързани с влиянието на идеите на Фридрих Ницше върху общоевропейски и световни културни процеси и върху творчеството на световноизвестни интелектуалци;

Ø      Твърде интересни са и публикациите за влиянието на ницшеанството върху „чисто” български културни явления и процеси и върху творчеството на някои от най-значимите български мислители през ХХ век;

Ø      Представяне на български преводи на книги от Фридрих Ницше и на специализирани български издания с публикации върху творчеството му.

Ø      Интервюта с личности, показали интерес към проекциите на идеите на Фридрих Ницше в българското виртуално пространство;

Ø      Въпроси [2] за получаване на обратна връзка с оглед оптимизиране на съдържанието на страницата.

Като част от този проект, при отчитане интереса на членовете на създадената общност, бяха подготвени и публикувани статии, поставящи акцент върху някои от любопитните факти от биографията на Фридрих Ницше – за неговия етнически произход, за естеството на основното заболяване, от което е страдал; за отношението му към жените и любовта; както и за някои от причините, превърнали го в световноизвестен мислител. [3] (Хаджийски 2013б: 117) От гледна точка на проявения интерес и от други медии, твърде популярни се оказаха и редица текстове, насочени към проследяване на специфичните възгледи на Фридрих Ницше върху някои от фундаменталните идеи на религията и изкуството – разгледани в светлината на достиженията на съвременната психоанализа, те не само се превърнаха в изключително посещавани – от десетки хиляди потребители, но и бяха широко коментирани от тях. [4] (Хаджийски 2012)

Едно от предимствата, което предлагат социалните мрежи пред редица конвенционални издания в сферата на разработването и публикуването на творчески продукти, е възможността да се привлича вниманието върху определени теми, след което, на базата на отчетения интерес чрез лесни за разбиране и осмисляне цифрови показатели, да им бъдат придавани и други технико-технологични решения – различни и като форма, а евентуално – и като усложняващо се дори и в „чисто епистоларен аспект” съдържание. Макар и понастоящем сравнително рядко използвана, тази възможност би могла да служи и за търсене на отговори на много практически проблеми на личността и обществото посредством използването на един от основните методи на психоанализата – осъзнаването.

Като твърде интересен опит в тази насока би могъл да бъде представен един от виртуалните експерименти от страницата „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога”, насочен към евентуалното осъзнаване от членовете на общността от почитатели на естеството на господстващата понастоящем в българското обществено съзнание фройдистко – хедонистична концепция за любовта чрез сравнение с подбрани и подложени на подходящи интерпретирани виждания на Ницше за това чувство като надмогване на собствения егоизъм в името на бъдещето на живота.

С оглед привличане на по-голяма аудитория замисълът бе да бъдат публикувани някои от афоризмите за любовта на Фридрих Ницше от книгата „Воля за власт” с кратки коментари, след което да бъде представен и един по-цялостен сравнителен анализ на идеите за любовта на основоположника на психоанализата Зигмунд Фройд и на самия Фридрих Ницше.

Ето и част от публикациите, които по статистически данни станаха достояние на около 2000 почитатели:

„Винаги и навсякъде е било, е и ще бъде така - част от изконната човешка същност, (свойствена и на мъже, и на жени), е да се приема това, което се има като даденост и да не се цени, а онова, което вечно се изплъзва да бъде идеализирано до крайност и превръщано в твърде своеобразен култ на преклонение.

И понеже в биографията на Фридрих Ницше има изумителни примери на преживяна несподелена любов, не е за учудване, че той - несравнимият майстор на афоризмите, я е превърнал в непостижим човешки блян, посещавайки й някои от своите най-изящни сентенции...

Из "Воля за власт":

"Любовта дава най-висшето чувство на власт."

"В любовта ние сме божествени, ние ставаме "деца на бога", бог ни обича и не иска нищо от нас освен любов."

"... от любов човек не прави нищо лошо, той прави много повече, отколкото от послушание и от добродетелност." (Ницше 2009:151)

Както и:

„Ако искаме да го бъде безсмъртието на живота, трябва да сме готови да понесем и тежкото иго на времето, и ужасяващия дъх на смъртта върху нашата жалка и тленна, макар и често обожествявана плът.

"Истинската любов към човека изисква жертви за благото на рода - тя е жестока, пълна е със самопреодоляване, защото има нужда от човешки жертви." (Ницше 2009:197)

Текстът със сравнителния анализ бе подготвен съобразно виртуалните изисквания, като стремежът бе да бъде кратък и да съдържа в синтезиран и достъпно представен вид основните концепции за любовта, изведени от творчеството на Фройд и от творчеството на Ницше, а читателят да има възможност да прави свои собствени изводи чрез сравнения по сходни показатели, каквито се явяваха подбраните афоризми от двамата автори.

А това е и самият текст:

„Културологични аспекти на идеята за любовта при Фридрих Ницше и при Зигмунд Фройд [5]

Екзистенциализмът е философско направление, в което обикновено биват включвани често коренно противоположни възгледи. Неговите представители се дефиниранират като: „леви” (Ж. П. Сартр) и „десни”  (К. Ясперс); религиозни (С. Киркегор) и атеисти (А. Камю); швейцарски (К. Юнг), германски (М. Хайдегер); еврейски (Е.Фром, А. Адлер) и руски (Н. Бердяев)... От своя страна, Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд са всепризнати за едни от основоположниците на екзистенциализма. Техните идеи обаче са коренно противоположни. Противоположностите са особено ярки във вижданията им за любовта. И понеже краят на ХІХ и началото на ХХ век бележат и преход от традиционните обществени възгледи за това чувство към изграждане на една нова, модерна обществена представа за любовта, отношението към нея би могло да бъде проследено в психосоциалните проекции на ницшеанството и на фройдизма.

Хипотезата: „Ако се приеме, че и в любовта биха могли да бъдат проследени проекциите на сложната и противоречива човешка същност, състояща се от материална плът, абстрактно съзнание и безсмъртен дух, то тогава и възгледите за любовта биха могли да бъдат класифицирани като ориентирани към тялото, насочени към разума, стремящи се към духа.”

Как би изглеждала тази концепция в светлината на ницшеанството и фройдизма?

Плът. Инстинкти. Нагони

Плътта е извор на желания. А желанията имат различни названия. Ето защо не е за учудване, че и Ницше, и Фройд признават силата на инстинктите и нагоните като мотиви на човешкото поведение. Така например, в „Човешко, твърде човешко”, с присъщия си афористичен стил, Ницше е изразил следното мнение: „Поради това, че хората виждали в Афродитовия (еротичния) нагон божество и с благоговейна благодарност чувствали дейната му сила в себе си, с течение на времето към този ефект се примесили редица по-възвишени представи, които действително го облагородили.” (Ницше 1990: 290) От своя страна, в “Отвъд принципа на удоволствието” Фройд твърди: “нагонът представлява вътрешноприсъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние, което е трябвало да бъде изоставено под влияние на външни смущаващи въздействия, нещо като органична еластичност или, ако искаме проява на инерцията на органичния живот”, както и: “от самото начало нашето схващане бе дуалистично и днес повече от всякога е такова, след като вече противопоставяме не азовите нагони на сексуалните, а нагоните към живота на нагоните към смъртта.” (Фройд 1992: 148-149) Безспорно до тук приликите в схващанията и на двамата са очебийни. Да се разбере, осъзнае (и опише в достъпен вид) силата на нещо обаче означава тя да може да бъде използвана за нуждите на изконния човешки стремеж към безсмъртие, което ще рече и разумът да я насочи към задоволяване на „битието в себе си” (концентрирано в единичната плът) или пък – към стремеж по нещо много по-абстрактно, което бива включвано в понятието „духовност.”

С други думи казано – разумът трябва да изпълни своята мисия като направи избор: Любов в тяло или любов в душа?

Съзнание. Разум. Мисъл

От философска гледна точка да бъде осмислено, разбрано, осъзнато нещо, означава да бъде намерено и показано неговото място в системата, свързваща другите неща в някакво по-голямо цяло. Ако акцентът е поставен върху разбирането на нещото като съществуващо само по себе си, е налице субективен идеализъм – а ако е проследено отношението на нещото към безкрая на другите неща – обективен идеализъм. От една подобна проекция в творчеството на Ницше и в творчеството на Фройд биха могли да бъдат проследени коренно различни представи за смисъла на любовта.

Като цяло в концепцията за любовта на Ницше е налице осезаем обективен идеализъм, (може би продукт на трайната невъзможност на гения на германската философска мисъл да удовлетворява бликащите от плътта нагони.) Според него: „Одухотворяването на чувствата се нарича любов.” (Ницше 1992: 39); „Любовта е единственият, последният шанс да оцелееш.” (Ницше 1991: 35); "Любовта дава най-висшето чувство на власт."; "В любовта ние сме божествени, ние ставаме "деца на бога", бог ни обича и не иска нищо от нас освен любов." (Ницше 2009: 151); „Нивга още не съм открил друга жена, от която бих желал да имам деца, освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност! Защото аз те любя, о, Вечност.” (Ницше 1990) С други думи, любовта е пътят на индивида към безсмъртието и вечността, неговата връзка с нетленната и неразрушима душа, която свързва живота в единно цяло, което означава, че самоцелното удовлетворяване на нагона е нещо, лишено от смисъл.

От своя страна Фройд, (навярно поради медицинското си образование и клинична практика), е изразил почти напълно противоположни мнения: „Във висините на едно любовно отношение няма място за никакъв интерес към заобикалящия го свят, влюбената двойка се самозадоволява, няма нужда от дете, за да се чувства щастлива.” (Фройд 1991: 43); самият нагон е с неизменна същност, като само търпи метаморфози в онтогенезата на плътта: „С настъпването на периода на пубертета започват изменения, които трябва да приведат инфантилния сексуален живот в окончателните му нормални форми. <…> половият нагон започва да обслужва функцията за продължаване на рода. Може да се каже, че той става алтруистичен.” (Фройд 1994: 319); „Всемогъществото на любовта не се проявява може би никъде по-убедително, отколкото в нейните отклонения. Винаги най-възвишеното и най-низкото са най-тясно свързани в сексуалността.” (Фройд 1991) Изразено по друг начин, любовта е само едно от превъплъщенията на сексуалния нагон, което настъпва на определен житейски етап и трябва да бъде удовлетворено за да се снеме появилото вътрешно психофизиологично напрежение.

Какви обаче са проекциите на създадените концепции в модерния свят и защо фройдизмът се оказва много по-примамлив от ницшеанството?

Общество. Колективно мислене. Национален дух

През изтеклия ХХ век човешкото съзнание бе обладано от няколко повече или по-малко значими идеологии, които се опитаха да заменят религиозния светоглед на традиционното общество: диалектическият материализъм – марксизмът–ленинизъм, (който не е обект на анализи в настоящия текст), фройдизмът и ницшеанството, (като част от екзистенциализма, а и като самостоятелни философски концепции.)

Ницшеанската идея за любовта като път към свръхчовека бе използвана в Германия за възвръщане на вярата на смазания германски народ в неговото бъдеще, за съхраняване на неговото достойнство и за стимулиране на желанието на обикновените германци да имат повече свои деца като път към вечността – на индивида и на неговото общество. Крахът на Третия райх до голяма степен превърна ницшеанството от практико – приложна идеология в красиво написана и добре издържана в литературно отношение теория, предназначена за естетическа наслада главно за ценители – индивидуалисти.

За сметка на това фройдизмът и неговата психоанализа, насочена към освобождаване на стремежа към удовлетворяване на нагоните от каквито и да са личностни задръжки (били те някакви психофизиологични увреждания или морални норми на поведение), се радва на неувяхваща практическа употреба – и от феминистки, и от сексуални революционери, и от представители на „сексуални малцинства”, и от всякакви други комплексарски общности и съставящи ги индивиди.

Изводи и препоръки

Фройдизмът свързва любовта преимуществено с плътта и бликащите из нейната същина нагони. Осъзнаването на любовта като чувство в най-добрия случай означава пълното отдаване на щенията на нагоните. А това я лишава от така необходимата опора, свързваща човека с вечността.

Ницшеанството разглежда любовта като разбиране и осъзнаване на нейния смисъл, безспорно изхождащ от глъбините на тялото, но свързващ човека със свръхчовека и вечността.

Състоянието на българското общество налага цялостно преосмисляне на мястото на доминиращата понастоящем в него фройдистка идеология.”

*******

За тази статия бяха отчетени около 200 преглеждания, както и бяха направени няколко коментара, което дори и само статистически разкрива някакъв вид успех. По отношение на осмислянето на нейното съдържание заслужава да се спомене и фактът, че общността от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше, обединени чрез тази страница, продължава да се разраства – а това, както сочат и данните от интерфейса, са предимно млади, високообразовани и интелигентни българи, които живеят в нашата страна.

Разбира се, биха могли да бъдат представени и редица други творчески разработки от този виртуален проект – и като замисъл, и като представяне, и като отчетен ефект, но това би усложнило неимоверно изложената тема.

Заключение

Безспорно виртуалният проект „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога” във фейсбук, се оказа твърде успешен и то не само като брой обединени чрез него почитатели на творчеството на великия германски философ и брой техни публикации. И може би за качеството на този творчески продукт красноречиво говорят фактите, че при въвеждане на името на Фридрих Ницше на български език в универсалната търсачка за информация Гугъл, още от самото му създаване той излиза на първа страница. Тясно свързани с него са поне още две виртуални страници, които също неотменно присъстват на първа страница на Гугъл – „Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше”, публикувани в сайта на „Свободна виртуална академия” [6], с изричното уточнение: „(ЗАБЕЛЕЖКА: Горните мисли взех от чудесната страница на почитателите на великия немец във Фейсбук, озаглавена „Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на Човека към Бога.)” А също, разбира се и: „Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше.” [7] Дори и в българското интернет пространство на фейсбук, по модела на тази страница бяха регистрирани и други общности от почитатели на творчеството на Фридрих Ницше.

Що се отнася до специализираните академични издания и публикуващите в тях автори, заслужава да бъде споменато, че социалните мрежи и създаваните чрез тях общности, (в т. ч. и страницата, част от която бе обект на описание тук), са отворени към дори и най-авангардните идеи – ето защо евентуалното взаимоизгодно сътрудничество е не само възможно, но и желано в името на обединението на усилията на четящи и пишещи по пътя към истината.

При всички случаи обаче проектът „Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Бога” продължава.

Литература

1.            Ницше, Фридрих. 1991. Антихрист. София: изд. Евразия абагар.

2.            Ницше, Фридрих. 2009. Воля за власт, София: изд. „Захарий Стоянов”.

3.            Ницше, Фридрих. 1992. Залезът на боговете. София: изд. „Христо Ботев”.

4.            Ницше, Фридрих. 1990. Тъй рече Заратустра. София: изд. „Христо Ботев”.

5.            Ницше, Фридрих. 1990. Човешко, твърде човешко. София: изд. „Наука и изкуство”.

6.            Фройд, Зигмунд. 1994..Детската душа. София: изд. „Евразия”.

7.            Фройд, Зигмунд. 1991..Ерос и култура. София: изд. „Евразия абагар”.

8.            Фройд, Зигмунд.1992. Отвъд принципа на удоволствието. София: изд. “Наука и изкуство”.

9.            Фройд, Зигмунд.1992. Психология на сексуалността. София: изд. „Христо Ботев”.

10.        Хаджийски, Г. 2013. Фасадно виртуално ницшеанство във фейсбук // Идеи № 4, 141-144

11.        Хаджийски, Г. 2013. Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше // Идеи № 1, 118-122

12.        Хаджийски, Г. 2012. Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека // Психология журнал, № 10-100

Резюме на български език

Виртуалността предявява редица нови изисквания към публикуваните текстове. Те трябва да бъдат едновременно максимално кратки и ясни, но и мъдри, забавни и предразполагащи към размисъл. Творчеството на Фридрих Ницше отговаря на тези изисквания и затова е популярно в глобалното, а и в българското интернет пространство. За да бъдат споделяни идеи от творчеството на Фридрих Ницше и различни гледни точки върху него, през 2010 г. бе създадена фейсбук страницата „Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Бога”. Тя се превърна в непрекъснато разрастваща се общност от почитатели на творчеството на великия германски философ. В нея бяха публикувани интерпретации върху идеите на Ницше, както и различни експерименти. Един от тях бе свързан със сравнение на вижданията за любовта на Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд. Много от изготвените текстове за страницата бяха публикувани и в други български медии.

Страницата е отворена за нови автори и публикации, а създадената общност – за нови почитатели на творчеството на Фридрих Ницше.

Summary in English

Virtuality brought a number of new requirements for published texts. They should both be the most concise and clear, but wise, fun and conducive to reflection. The works of Friedrich Nietzsche meets these requirements and is therefore popular in the global, and in Bulgarian Internet space. A facebook page - “Friedrich Nietzsche - ideologist of the modern way of man to God" - was created in 2010 in order ideas from Nietzsche’s work to be shared and also different perspectives on it. It has become a constantly growing community of fans of the works of the great German philosopher. There was published interpretations on the ideas of Nietzsche, and various experiments, too. One of these was about comparing the views on love in works of Friedrich Nietzsche and the ones of Sigmund Freud. Many of the prepared text for the page were published in other Bulgarian media.

This page is open to new authors and publications, and a created community - for new fans of the works of Friedrich Nietzsche.

Keywords in English

Friedrich Nietzsche , virtual creativity , ideas about love

Заг­ла­ви­е на ста­ти­ята на анг­лий­ски език:

Studios on the projections of the ideas of Friedrich Nietzsche in virtuality

---

[1] Терминът „фасадно виртуално ницшеанство” бе дефиниран за първи път в края на 2013 г. в постинг във фейсбук страницата „Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на човека към Бога” (https://bg-bg.facebook.com/Nietzsche.bg), за обозначаване на едно твърде интересно психосоциално явление, широко наблюдавано във виртуалността и свързано с използване на определени аспекти от творчеството на Фридрих Ницше за изграждане на специфични форми на виртуални фасади, зад които да бъдат прикривани определени личностни състояния и качества. Статията от постинга бе отпечатана дословно в бр. 4 за 2013 г. на философското списание „Идеи”.  Бел. авт.

[2]  Интерфейсът на фейсбук позволява да бъдат задавани въпроси от „отворен” и „затворен” тип. С оглед съобразяване с мнението на аудиторията на страницата „Фридрих Ницше – идеологът на модерния път на човека към Бога” бяха задавани въпроси и за съобразяване с такива естетически и технически теми като името на страницата и съдържанието на подходяща „корица” към нея. (Бел. авт.)

[3] Към „специално” изготвените текстове за виртуалния проект бе проявен интерес и от някои специализирани български списания. Статията „Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше” бе публикувана освен в личния блог на автора и в тематичната  фейсбук страница, и в списание „Идеи”, брой 1 (11), година 5, 2013 г., март.  Бел. авт.

[4] Освен в личния блог на автора и в тематичната страница, статията „Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека” бе публикувана в сп. „Психология журнал”, бр. 10-100, 2012 г. Твърде сходен ефект има и статията „Визуализации на идеята за свръхчовека.” Бел. авт.

[5]  Текстът е публикуван на 27 декември 2013 г. в „Бележки” на фейкбук страницата „Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на човека към Бога” (https://www.facebook.com/Nietzsche.bg/notes) Бел. авт.

[6] За повече би могло да бъде посетено: http://humaig.blogspot.com/2011/02/blog-post_155.html Бел. авт.

[7]  За повече би могло да бъде посетено: http://georgihadjiyski.blog.bg/history/2013/01/28/liubopitni-fakti-ot-biografiiata-na-fridrih-nicshe.1047306 Бел. авт.

Виртуално дидактическо консултиране – що е то?

ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЪТВОРЯТ НЕЗАБРАВИМИ ДИПЛОМНИ РАБОТИ, ПРОЕКТИ ЗА ДЪРЖАВНИ ПРАКТИКИ, КУРСОВИ РАБОТИ, ЕСЕТА, РЕФЕРАТИ..., А НЕ ДА КОПИРАТ И ПРЕПИСВАТ!!!

Живеем във време на доминиране на количествените показатели на човешкото битие. Днес човекът ИСКА да живее по-дълго, да има повече от всичко, да отделя по-малко време за неща, които създават трудно решими проблеми и повече – за неща, които му доставят приятни изживявания. В нашата епоха, конвейерното производство е едно от олицетворенията на начина на живот на днешните хора. И ако нас днес ни удовлетворява да имаме по възможност повече макар и еднотипно произведени, но изглеждащи по различен начин разнообразни вещи – дори и когато те са жалки ментета, все още има различни области на нашето битие, където качеството не може да бъде изместено с каквото и да е количество. Безспорно една от тези области е образованието.
Уточняване на понятието „виртуално дидактическо консултиране”
Образованието е процес, чрез който човекът получава необходимото познание за да се реализира пълноценно в своето общество – в професионален, личностен и социален аспект. От своя страна дидактиката, макар и част от образователния процес, е твърде специализирана дейност на преподаване от учителя и усвояване от ученика на строго структурирано учебно съдържание, чиято цел е да изведе съзнанието на обучавания от състояние на незнание към състояние на познание за определена част от действителността с оглед нейната възможност да удовлетворява човешките потребности. Консултирането също е вид поучително общуване, чрез което се подпомага вземането на някакъв тип личностни решения. А виртуалността... Тя е тук.
Самото виртуално дидактическо консултиране се явява специфична форма на подпомагане на образователния процес на обучаваните. В условията на копи – пейстърство, предлагано от безчет сайтове, макар, че е свързано с изготвянето на краен интелектуален продукт, то не е нито плагиатство, нито преписване, защото е насочено към обучение чрез сътрудничество. Така, както в епохите преди конвейера, майсторът е изготвял стоката при пълно съобразяване с индивидуалността на своя клиент, а самият клиент е бил в основата на дейността, така и чрез виртуалното дидактическо консултиране се постига основната дидактическа цел.

Етапи във виртуалното дидактическо консултиране
1. Избор на тема, а ако е посочена - обсъждане на темата.
2. Подбор и съвместен анализ на подходяща информация.
3. Структуриране на съдържанието на интелектуалния продукт.
4. Изготвяне на заданието.
5. Обсъждане на защитата пред оценяващата институция.
6. Рекламация – при евентуален провал, (каквото до сега не се е случвало), се възстановяват направените разходи.

Комуникация
Общуването е в тясна зависимост от естеството на заданието, образователната институция и личностните особености на Клиента. То е различно по време – от часове до семестри, както и по използвани форми – e-mail, Skype, gsm, форуми...
Научни области
Социални науки, хуманитарни науки, природни науки...
Заплащане
При евентуалното приемане на поръчката се уточняват и финансовите въпроси.

Проекции на биполярната психоза във виртуалността

Проекции на биполярната психоза във виртуалността

В специализираната литература е прието с понятието биполярна психоза да бъдат обозначавани психосоматични страдания с недостатъчно добре изяснен произход, които притичат с две ясно разграничими фази: маниакална, характеризираща се най-общо казано с повишена витална активност и депресивна – с присъщата й жизнена потиснатост, (съответно – мания и меланхолия.)

Етиология и патогенеза
Въпреки, че етиологията и патогенезата, (причините за възникването и развитието) на това понякога твърде мъчително човешко страдание да са все още неясни, съвременната психиатрия, психология и клинична социална работа приемат, че наред с конституционално – наследствените фактори, важно значение за отключването и стимулирането на хода на биполярната психоза имат и някои специфични психосоциални фактори – преживени психотравми, конфликти, загуби на близък човек и др.

Клинична картина
Биполярната психоза се характеризира с контрастни промени в емоционалността, като обикновено засяга и волевата сфера и мисленето. Протича с маниакална и депресивна фаза, като депресивната фаза има по-тежка форма.
Маниакалната фаза се проявява с повишено настроение, ускорен мисловен процес и склонност към действие. Настроението обикновено е жизнерадостно, мимиката – жива, преобладава енергичността. Личностните нагласи са свързани с усещане за собствена красота, интелигентност, способност, талант... Макар, че е налице твърде специфичен наплив на мисли, те са логични и в рамките на човешките възможности, за разлика от това състояние при тежките психични заболявания от рода на шизофренията или параноята.
Депресивната фаза е с присъщо понижено настроение, забавено мислене и психомоторна потиснатост. Характерни са също така липсата на радост, незаинтересованост от нищо, чувствата на тъга и необясним страх. При това състояние често животът се приема за мъчителен и безсмислен, а чувството за вина би могло да бъде проследено в неговите проекции от изживяване на тягостно усещане за личностна малоценност, до жестоко самобичуване за „всемирни грехове.” При определени по-тежки фази са възможни налудностни мисли за самоубийство, както и суицидни действия, като особено опасни са т. нар. „убийства от любов”, при които обикновено жертви са най-близките.
При наличието на множество спорове за естеството на биполярната психоза в специализираната литература и клиничната практика, преобладава общоприето становище, че това е обратимо човешко състояние, което макар и да е в състояние да порази личността за един по-продължителен или по-кратък период, обикновено може да бъде преодоляно (1, 2, 3). Ето защо дори и към признаването на невменяемост винаги се подхожда изключително резервирано. Нещо повече – много често се изтъква, че това твърде интересно психично състояние е било, и е присъщо, на огромна част от творческите личности и дори гении на човешката мисъл. Къде тогава е границата между нормалността и патоса при това състояние? Кога може да се приеме, че творческата дейност се е превърнала в болезнен патологичен процес? Кои са истинските жертви на патологичните изблици на биполярната психоза в информационното общество?
Класическата психоанализа на З. Фройд приема, че при неврозата личностното разстройство се дължи на конфликт между Аз-а, (онази част от структурата на психиката, която е осъзнатото и отговарящо на принципите на реалността) и То, (подсъзнанието на личността, което е доминирано от неосъзнатото влияние на нагоните), като Азът се съобразява с изискванията на външния свят и Свръхаза, (онази част от съзнанието, в която Фройд е включил висшите слоеве на съзнанието, формирани според изискванията на социалната среда с присъщите й морал, ценности, култура). Според него при психозата е налице скъсване на връзката на между Аз-а и външния свят. Повечето от модерните теоретико – клинични разработки отричат такава ясна диференциация между неврозите и психозите (1, 3).
Един от психоаналитичните методи за освобождаване от оковите на вътрешния конфликт и скритите травмиращи преживявания е стимулирането на свободните асоциации на личността и последващото разбиране и осмисляне на скритите в тях деструктивни психични процеси посредством възможностите на психоанализата.

Проекции на биполярната психоза във виртуалността
Виртуалността предлага огромно поле за изява на творческата активност, при това в разнообразни форми – от вербалността, до мултимедията. А липсата на цензура и свързаната с това огромна свобода често са свързани с творчески прояви които, ако бъдат анализирани в контекста на психоаналитично тълкуване на свободните асоциации, биха могли да разкрият не само някои от типичните симптоми на биполярна психоза на криещите се зад тях личности, но и да дадат известни по-пълни или по-бегли обяснения на редица все още слабо проучени и осмислени негативни влияния на компютъра върху обекта на възприемане на подобно творчество – човекът от другата страна на мрежата, който в процеса на виртуално общуване често бива „заразяван” от виртуална депресия, мания, хейтърство...

Симптомите
Макар, че редица типични творчески прояви, зад които би могла да бъде открита биполярна психоза, могат да бъдат проследени и в сайтове и блогове, поради сравнително по-ясното разграничаване на творящия човек както от неговия творчески продукт, така и от прякото междуличностно взаимодействие с възприемащия творчеството стоящ зад него субект, социалните мрежи предлагат много по-разнообразни изяви на творческа активност на лица с биполярна психоза, а и с много по добре изразено негативно въздействие върху психофизиологичния статус на възприемащите ги. Ето защо вниманието тук ще бъде съсредоточено предимно върху тях.
Виртуална хиперактивност – обикновено е свързана със заливане на социалната мрежа с повече или по-малко добре систематизирана и логически издържана информация – от текстове, съдържащи копирани цитати или собствени умотворения, до лични или псевдолични фотографии и мултимедии, което съвпада с маниакалната фаза на биполярната психоза, като са възможни и периоди на продължителна липса на виртуална дейност – своего рода проява на депресивността. По всяка вероятност в повечето случаи се касае за комплексирани от някаква психотравма личности, които по този начин неосъзнато желаят да бъдат забелязани, макар и криещи се зад виртуалността. Често е възможно да провокират „заразяване” с пристрастеност към творческия продукт сред възприемащите го и откликващи на неговото въздействие.
Общуване с другите чрез виртуални маски – от предлаганите възможности в социалните мрежи целенасочено или непреднамерено се възползват и потребители, подвластни на биполярната психоза. Би могло да се предположи, че до „надяване” на различни маски във виртуалността обикновено прибягват потребители, мъчени от психотравми, свързани с отхвърлянето на тяхната личност или дори творчество от значими други в реалността. Криещи се зад маската на създадения виртуален псевдоним, съдържащ чужди фотографии и/или измислена информация, в маниакалната фаза на биполярната психоза съответните потребители смело заливат виртуалното пространство с продуктите на своята творческа активност, влизайки и в различни преки или косвени форми на общуване с другите потребители. Твърде интересен обаче се явява актът на снемането на маската пред друг потребител – много често е възможно да бъде наблюдавано изпадането в другата крайност на биполярната психоза – депресивната фаза, в която под влиянието на неосъзнато чувство за вина от лъжата, междуличностната комуникация бива прекратявана.
Динамично разширяване или свиване на приятелските кръгове – присъщите контрасти на биполярната психоза биха могли да бъдат проследени сред съответните потребители и в тези аспекти – от осъзнатото или подсъзнателно маниакално бурно разширяване на броя на приятелите, до осъзнатото или подсъзнателно свиване на този брой при изпадане в депресивни състояния.
Виртуалните „убийства” или „самоубийства” - виртуалните прояви на поведението на потребителя и криещият се зад тях начин на мислене, в повечето случаи биха могли да бъдат обяснени логически, просто защото дори и във виртуалността човекът винаги проектира своите изконни същности. Ето защо някои потребители, при които би могло да се предположи наличие на депресивна фаза, проявяват неистово желание за пълно заличаване на своята регистрация или пък – на пръв поглед безсмислено блокиране на немалък брой други потребители.

*******
Безспорно върху повдигнатите проблеми би могло да се разсъждава още много. И макар, че понастоящем броят на подложените потребители на деструктивното влияние на подобни виртуални проекции на патогенно мислене и поведение да расте непрекъснато, все още не е разработена повече или по-малко надеждна методика за превъзмогване на този тип акумулирано страдание. При всички случаи обаче, както учи психоанализата, осъзнаването на един проблем е и първата стъпка за намиране на негово решение.


Литература

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ, изд. “Наука и изкуство”, София, 1998 год.
Петров, Р. – „Психиатрия”, София 1997 год., изд. “Веда словена” - ЖГ
Речник по психология – София 1989 год., изд. “Наука и изкуство”
Фройд, З. – „Въведение в психоанализата”, София, 1990 г., изд. “Наука и изкуство”
Фройд, З. – „Неврозите”, София, 1993 г., изд. “Евразия”

Виртуалната шизоидна невроза

Виртуалната шизоидна невроза


Въведение
Касае се за едно твърде интересно мисловно-поведенческо явление, което макар и все още слабо проучено и анализирано, напоследък е не само често срещано във виртуалното пространство, но и има своите негативни проявления както в определени аспекти на личността на своите носители, така и върху цялостната сфера на тяхното виртуално общуване с Другите...
Ако трябва да се търси образът на „Вечния носител” на този архитип из световната литература, може би най-близък би бил героят на Жан Пол Сартр от „Погнусата” – Антоан Рокантен, който е подчинил живата си на една от най-абсурдните форми на човешкия стремеж към безсмъртие – не само да изследва в интелектуално-исторически аспект битието на отдавна мъртвия дьо Ролбон, но и да осъществи своего рода цялостно прераждане на героя си чрез умишлено пълно обсебване на своята личност от личността, която проучва... Но давайки със силата на своето съзнание плът, чувства, мисъл, Душа..., на своето "възродено” интелектуално творение, и живеейки все пак и в реалността, от която не може да се откъсне, героят на Сартр често изпада в едно уникално състояние на дълбок разрив между бленуваната идеална форма на своя стремеж към безсмъртие, и физическо-времевата действителност която обитава, обозначено от него като „Погнусата”...
За разлика от времето на Сартр и от литературата, понастоящем информационните технологии предлагат огромни възможности не само да се обсебва човешкото съзнание от чужди идентичности, но и съзнателно или безсъзнателно да бъдат въвличани в процеса на общуване и редица други лица в различни системи на фалшиви междуличностни взаимодействия. А едно от възможните обяснения на мисловно-поведенческите особености на хората, прибягващи съзнателно или несъзнателно до това виртуално явление, би могло да бъде открито при т. нар. „шизоиден тип личност”.

Уточняване на понятията
С оглед внасяне на предварителна яснота в разсъжденията, тук ще бъде направено кратко тълкуване на влагания смисъл в основните понятия:
• Шизоидно психично разстройство: Обратима форма на психо-патогенна личностна девиация, появяваща се в изграждане на, в повечето случаи, социално обоснован специфичен психичен защитен механизъм у засегнато лице във вид на нереалистични фантазни мисли; общуване с другите под фасадни маски; затвореност; честа безчувственост; честа смяна на местоработата... В повечето случаи, шизоидното личностно разстройство се превъзмогва с психоанализа и психотепария. Внимание!: Да не се бърка с шизофрения, която е тежко дегенеративно психично заболяване, характеризиращо се с цялостен разпад на личността и типична симптоматика във вид на несъзнавано интелектуално-поведенческо раздвоение на личността, налудностни мисли, халюцинации...!
• Невроза: Неотговарящо на нормите поведение, придобито или заучено, сравнително дълготрайно, но обратимо. Възниква предимно в резултат на социални фактори, а не от органични дефекти или конституционални дадености – като следствие на нарушена преработка на преживявания при неадекватна нагласа спрямо предявени социални изисквания или натиск за постижения. Типичен симптом е психотравмата – мощна концентрация на съзнанието в определена сфера, пораждаща тесногръдо мислене, негативен емоционален фон на преживяванията, усещане за неудовлетвореност. В повечето случаи се повлиява много добре от психоанализа и психотерапия. Внимание!: Да не се бърка с психопатията и психозата, за които се предполага, че са в по-голяма степен конституционално предопределени!
• Виртуална шизоидна невроза: Обратима форма на патогенна мисловно-поведенческа личностна девиация, появяваща се във виртуалното пространство съзнателно или безсъзнателно, користно или безкористно, сериозно или като шега, с конкретна цел или безцелно... С типични симптоми: Представяне във виртуалността на различни аспекти на фалшива самоличност!

Прояви
Из сайтове, форуми, блогове, профили, групи, e-mail адреси..., биха могли да бъдат проследени редица твърде интересни, дори и уникални форми на изява на виртуалната шизоидна невроза... Един систематичен подход би могъл да ги представи в следните аспекти:
• Фалшиви базови данни, представени при регистрация: Те се простират в изключително широк спектър - от името, през възрастта и пола, до интересите и фотографиите...
• Липса на достатъчно информация: Макар и с оглед по-голяма сигурност повечето администратори да са предвидили получаване на достатъчно информация от потребителите на предлаганите от тях виртуални услуги, типична проява на виртуалната шизоидна невроза е липсата на достатъчно информация, изнесена от регистриращото се лице!
• Нереалистична статусна информация: Изнесени фотографии на други лица, (много често от типа „звезди”), като свои; представени фалшиви лични данни напр. „подмладяваща” възраст или фотографии от по-ранен житейски период; по-престижна месторабота и социално положение.
• Чести промени в предназначената за възприемане от другите статусна информация за съответната личност: Снимки, лични данни...
• Голяма динамика на вербалните послания: Във виртуалното общуване Словото е наситено с редица неспецифични смисли, които трябва да компенсират липсващата информация, получавана при общуването на живо чрез езика на тялото, тона на гласа и пр. Ето защо голямата динамика на словесните послания във виртуалността – противоречащи си и противоречиви изрази; честа, необоснована смяна на позиции; липса на ясно мнение при зададени открити въпроси; уклончиви отговори; използване на нецензурни изрази; непровокирани обиди; противоположна смяна на внушенията – от позитивни до негативни; безсмислени нападки... са типичната проява на симптоматиката на виртуалната шизоидна невроза.
• Настойчиви искания: Те са типична, много често граничеща с престъпни намерения форма на виртуалната шизоидна невроза и биха могли да се простират в изключително широк спектър – от предлагане на дори и не търсена помощ, до желания за интимни срещи. Бъдете внимателни!
• Лъжата... Макар и по-трудно за доказване, тя би могла да се открие и във виртуалността!

Какво да се прави?
И във виртуалността общуването е субект-обектен процес, който има своите две страни:
1. Субектът – предлагащият информация: Ако случайно попада в някои от гореописаните категории, нека си отговори на въпросите:
• Защо го прави?
• Заслужава ли си?
• Кого мами всъщност?
• Какво му пречи да бъде себе си?
• Може ли да си наложи волево решение да спре?
• Ако действително се чувства зле в „кожата си”, какво го възпира да потърси професионална помощ?
2. Обектът – получаващият, осмислящ и отвръщащ на информацията: Това се всички, които по една или друга причина общуват с дефинирания като „субект” носител на описаните личностни характеристики. А те биха могли както да се забавляват в контактите си с „откачалката”, така и лесно да изпаднат в състоянието на жертви. Ето защо би било добре, когато осъзнаят нещо от гореописаното при общуване с някого:
• Да преценят заслужава ли си да приемат поканите за общуване с всекиго.
• Да уведомят незабавно администраторите и другите специализирани институции при поява на съмнение за някакви нечисти намерения от някого.
• Тактично да посъветват лицето с описаните симптоми да се обърне за съвет към квалифициран специалист.
• Да контролират престоя на децата си пред компютъра и осъществяваните от тях виртуално-реални контакти.
• Да бъдат добронамерени, но не и безкритични във виртуалните си взаимоотношения.
• Да бъдат по-бдителни, но пък и да не стават прекалено мнителни...
• Да прочетат внимателно гореописаното, но пък да не почнат да се идентифицират с определени аспекти на осмисленото...

Заключение
Целта на общуването и в реалността и във виртуалността е личността да бъде приета от Другите. Да, но не и задължително от всички! Ето защо – ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ!

Виртуалните запознанства

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ДА СЪЩЕСТВУВАТ ТОЛКОВА МНОГО ВИРТУАЛНИ МЕСТА ЗА ЗАПОЗНАНСТВА?
(Есе)

Общуването в новата информационна епоха
Според редица социолози, някъде към средата на 90-те години на изтеклия XX век, човешкото общество започна грандиозен преход от индустриалната към постиндустриалната, или информационната епоха. През този период бяха изобретени и бързо въведени в употреба редица нови информационни технологии, които от една страна, ускориха неимоверно процесите на информационен обмен между хората, а от друга – поставиха модерни “бариери” пред традиционното човешко общуване. Бумът на използването на глобалната компютърна мрежа – Интерент и непрекъснато увеличаващият се престой на модерния човек пред компютъра, доведоха до появата и на редица виртуални места за запознанства, както и до адаптиране на човешкото поведение към новите информационни реалности.
От тази гледна точка, ако приемем, че за съществуването на толкова многото виртуални места за запознанства са необходими две основни предпоставки – наличие на подходящи информационни технологии и човешки потребности от тяхното използване, бихме могли да се опитаме и да ги подложим на анализ.

Възможностите на модерните информационни технологии за удовлетворяване на човешката потребност от общуване
Състоянието на така наречения компютърен хардуер (монитори, системни кутии, клавиатури, мишки, дигитални камери, микрофони, слушалки, телефонни и сателитни връзки), понастоящем позволява предаването на огромно количество мултимедийна информация, включваща не само писано слово, но и картина и звук на огромни разстояния и почти до всяка част на света. Днешният компютърен маниак е в състояние да стои пред своя персонален компютър и да участва във форуми, да чат-ва с познати и непознати, да изпраща и получава писма по електронната поща, да посещава примамливи сайтове, предлагащи нови запознанства с интересни хора. Сега почти няма дори и български Интернет сайт, който да не предлага препратка към специализирани сайтове за запознанства – достатъчен е само бегъл поглед върху: www.abv.bg; www.dir.bg; www.serch.bg; www.google.com, за да попадне Интернет – сърфистът в добре направени сайтове, на които се усмихват красиви момичета (макар и по-рядко и момчета), и където в повечето случаи след извършване на електронни разплащания, могат да се осъществят атрактивни запознанства. Нещо повече. Често предлаганите “електронни” изкушения са толкова силни, че са в състояние да погълнат огромна част от времето, а и парите на по-слабите личности.
И така, ако човек реши, че си струва може да осъществи виртуални запознанства с помощта на разнообразен набор от софтуерни способи. Измежду тях, като най-често използван се откроява т. нар. “чат” (англ. chat). Чат-комуникация предлагат повечето от най-посещаваните сайтове в Интернет. Самият чат предлага почти мигновено запознанство, при това с много хора едновременно. Общуването е базирано предимно върху писаното слово, като е възможно да бъдат постигнати редица твърде интересни последващи договорености. За да се включи в чат-а, човек трябва само да избере съответното място и своя “ник” (от англ. nik name – прякор), като могат да бъдат използвани различни никове всеки път. В чата обикновено няма забранени теми – тук всеки може да говори по всякаква тема и дори да се представя за какъвто си поиска. И макар, че качествата на запознанствата и общуването са твърде съмнителни, не рядко се намират чудесни съмишленици, които си пасват прекрасно. А това предразполага към ползването на други виртуални способи за общуване като e-mail.
В своята същност електронната поща (e-mail) предлага огромни възможности за виртуални запознанства. Въпреки, че съществуват не малки рискове изпратеното послание във вид на текст, звуков запис, или дори видеоклип да бъде отворено след ден, седмица или дори месеци, в повечето случаи тези рискове се пренебрегват. (Особено когато мотивацията на изпращача е силна, e-mail- адресът на получателя – ясен, свободното време – много, а софтуерът за спам-защита поостарял.) Това е и една от причините във всяка електронна пощенска кутия да бъдат откривани безчет нужни и ненужни послания, изпращани от знайни и незнайни “електронни” приятели, чрез чийто продукти искаме, или не искаме се запознаваме…
Друг един примамлив софтуерен продукт за онлайн запознанства и комуникация е ISQ (чете се като “I Seek You” – “търся те”). И тук, както в чата освен, че може да общува в момента, всеки участник има свой ник, който обаче е относително постоянен. Има и свой номер, който получава при регистрацията си. ISQ е широко разпространена система за виртуална комуникация, която всеки може да изтегли и инсталира на компютъра си като посети www.isq.com.
Бурното навлизане в употреба на мобилните телефони в края на 90-те години на 20 век доведе до появата на т. нар. sms – общуване. Дори се появи и специален сайт за осъществяване на sms запознанства – http://yehoo.hipermart.net. Модерните GSM апарати се оказаха удобни за любителите на този тип виртуално общуване – техните технологични възможности предлагат запознанства, свалки, дори и "виртуална любов" от всяко място, без задължителното присъствие на компютър.
Новите информационни технологии до голяма степен наложиха и промяна в поведението на общуващите хора…

Посетителите на виртуалните места за запознанства – потребности, поведение, личностни характеристики
При традиционното запознанство и общуване човекът възприема другия “по човешки”: визуално - като ръст, тегло, възраст, цвят на очите, косата; вербално - като глас, тон, език, логика на мисълта (интелект); интуитивно - като вътрешно излъчване; социално - като демонстриран жизнен стандарт (по облеклото, по използваните модни аксесоари). Интерпретирайки получаваното огромно количество информация, той разпознава този “друг”, класифицирайки го като: висок – нисък, умен – глупав, красив – грозен, добър – лош, богат – беден и в крайна сметка го приема, или отхвърля. Самото запознаване е продължителен процес, а грешките в идентификацията обикновено не са много.
Наред с всичко друго, осъществявайки силно диференциран начин на живот, в който всичко е подредено и си има своето място, модерният човек умишлено или несъзнателно си поставя и немалко бариери по отношение на контактите с околните. С други думи – той се изолира в своята социална среда, в своя дом, в себе си.
Виртуалният свят обаче позволява да се попадне в друга реалност, където всичко е възможно. Изолираният в своя малък свят човек в стремежа си към другия може да разчупва бариерите и дори да осъществи мечтите си – бедната красива Пепеляшка се запознава с богатия принц и се превръща в принцеса дори и без магии, скъпи тоалети и балове; заекващото, очилато момче спечелва сърцето на училищната красавица само със своя виртуален интелект; комплексирани от своите началници, родители и съпруги чиновници кътат в банкови сметки парички и чрез електронни трансфери си позволяват (поне да гледат) интересни неща… С други думи – робството се превръща в свобода.

Една магическа реалност
Виртуалните места за запознанства са една магическа реалност. Те са част от днешния високотехнологичен свят. Необходимост и даденост. Предлагащи красота и погнуса. Места за морализаторски дебати и греховни перверзии. Има ги…
Използвана литература:
1. Б. Пачников – “Интернет”, изд. “СофтПрес” ООД, София 2001 год.
2. Ж. Томас – “Да си общуваме в мрежата”, сп. “Клуб М”, юли, 2001 год.
3. Т. Ташева – “Компютърна грамотност за всеки”, изд. “СофтПрес” ООД, София 2000 год.
4. Забавления – “Българският тийнейджърски сайт”, http://teenproblem.net/, сп. “Мениджър”, бр. 11, 2003 год.

Информация от посетените Интернет сайтове:
1. http://teenproblem.net/
2. www.abv.bg
3. www.dir.bg
4. www.serch.bg;
5. www.google.com и др.

Виртуален ексхибиционизъм?

Виртуален ексхибиционизъм?


Въведение
Когато за първи път прочетох тези думи в съзнанието ми се появи споменът за онази прекрасна приказка на Ханс Кристиан Андерсен, в която авторът е изваял с присъщото проникновение на големия писател сякаш вечните архитипове, които имат отношение към това твърде интересно психо-социално явление и които остават някак си непроменени във времето:
1. Лицето, което носейки на подсъзнателно ниво нарцистичния синдром, е склонно към показно разголване.
2. Измамникът, мошеникът, арогантният тип, който не се спира пред нищо за да спечели, (а е всеизвестно, че най-бързо и лесно може да се изкарват пари от човешките пороци – удовлетворяване на суетни въжделения; задоволяване на нагони и първични инстинкти; потискане на повече или по-малко строгия контрол на висшите слоеве на съзнанието чрез приемане на опиати и пр.)
3. Администраторът, който е призван да следи за спазването на утвърдения ред, в т.ч. и законосъобразното изразходване на съответните средства, давани винаги от някого, бил той данъкоплатец или пък клиент, за да се получи някаква реална стока и/или услуга, но пък както често се случва – имайки си свой, собствени интереси е напълно възможно не само да се отклони от професионалните си задължения, но и от самата Истина.
4. Народът, който осъзнато или не винаги си плаща – за зрелищата, за стоките или услугите, за това да бъде управляван..., но му е все едно какво гледа и в какво вярва.
5. Непоквареното дете – което обикновено казва Истината, но пък мнението му е без особено значение.
А, че подобни твърде интересни и по форма, а и по съдържание психо-социални явления могат да бъдат наблюдавани във виртуалността е един прелюбопитен факт, чиято достоверност не подлежи на никакво съмнение! И ако някой случайно не вярва – достатъчно е само едно кликване с мишката.
Разбира се, да се осмислят и представят всички аспекти на това явление във виртуалността е трудно постижимо. Затова тук ще бъде направен един опит за акцент предимно върху някои от по-интересните му страни. За целта ще се започне с уточняване на основните понятия...

Уточняване на понятията
Ексхибиционизъм: (от лат. exhibeo) Болестно състояние, при което страдащият показва половите си органи и други срамни части публично, особено пред другия пол. (3) Според друг източник: полова възбуда в резултат на разголване на половите органи: отклонението се среща почти само при мъже – перверзия. (2) Или пък: ексхибиционизъм означава тенденциозно показване на тялото и обикновено на гениталиите на човек, който в повечето случаи не очаква това и не го желае. В мнозинството от случаите ексхибиционистът се възбужда полово или извлича някакво полово удовлетворение от това поведение, макар че сексуалната мотивация понякога се отрича.(1)
Виртуален ексхибиционизъм: Форма на човешко поведение, която се реализира във виртуалността и е свързана с демонстрации на различни аспекти на разголването в повечето случаи без да се държи сметка пред кого. Пренос.: Своеобразна мисловно-поведенческа индиректна изява на ексхибиционизма, можеща да бъде проследена както на абстрактно-логично ниво – във вид на предоставена във виртуалността на словесна информация от съответното лице за самото себе си, която е в „излишък”; така и на нагледно-образно ниво или разголването и неговите виртуални проекции във вид на… “чисто визуална информация”.
Извод: Макар, че в своя „класически” вид ексхибиционизмът да се среща главно сред мъжете, във виртуалността ситуацията е малко по-различна... От тук – и несравнимо по-големите възможности за спекулации с тази човешка патология.

Опит за класификация на носителите на някои абстрактно-логични, словесни форми на виртуалния ексхибиционизъм
• Тип графоман/ка – тук биха могли да бъдат причислени всички онези, които като почнат да пишат – спиране няма! И описват всичко за себе си, без са си дават сметка нито пред кого, нито за последиците...
• Тип клюкар/ка – има и такива – обичат да разкриват с най-малки подробности пикантерии и други неща и за себе си, а и за другите.
• Тип прилежен/на – обикновено попълват с най-голямо старание регистрационните форми, вписвайки повече данни за себе си дори и от изискваните.
• Тип новатор/ка – щом се появи новост във виртуалността – те вече са там! И бълват навсякъде всевъзможна информация за себе си.
• Тип страдащ/а – известно е, че споделянето е в състояние да снеме натрупано вътрешно напрежение и затова покрай терапевтичния ефект на словоизлеянията, често постигат и твърде любопитно ниво на разголване.
• Тип наивни/к/ца – те, макар че обикновено знаят, че злото съществува и могат лесно да попаднат в неговите примки, упорито отказват да приемат този факт. И... нататък е ясно!
• Тип еротоман/ка – макар, че речта като интелектуален статус да е локализирана в най-висшите слоеве на мозъчната кора, (а и на човешкото съзнание като цяло), е всеизвестно, че е в състояние да осъществи низходящ процес на въздействие върху психиката и да стимулира еротичния нагон, достигайки до най-дълбоко клетъчно ниво... Тук се крият и причините за широкото използване от безчет лица на тази типична, изчистена форма на виртуалния ексхибиционизъм навсякъде из Нета.

Опит за класификация на носителите на някои нагледно-образни, визуални форми на виртуалния ексхибиционизъм
По една или друга причина, въпреки всички мерки за налагане на ограничения, навярно няма сърфиращо из Нет-пространството лице, което да не се е любувало на прелюбопитни и често твърде изкусителни визуални форми на виртуалния ексхибиционизъм... А те – въздействайки по-директно върху съзнанието – на нагледно-образно ниво, са и по-желани, а и по-понятни.
• Тип печалбар/ка – обикновено те изглеждат добре и се стараят да печелят добре от голотата си. А проблемът е най-вече във възрастта на аудиторията...
• Тип търсач/ка – известно е, че голотата привлича погледа и навярно затова, осъзнато или не, и то независимо от предлаганото естетическо внушение на изображението, те с охота слагат свои снимки и клипове навсякъде из виртуалността.
• Тип отмъстител/ка – а те пък са два вида: 1. Едното лице отмъщава на другото като качва негови снимки и клипове. (С мисълта: „Сега ще ти дам да разбереш като те изложа пред всички...”) И: 2. Лицето отмъщава на другото като качва свои снимки и клипове. (По силата на логиката: „Виж какво си изгубил.”)
• Тип фантазьор/ка – тук попадат онези лица, които не се харесват и използват възможностите на коригиращи програми за да си създадат някакъв идеален образ за себе си, който разпространяват във виртуалността.
• Тип естет/ка – те не само са твърде привлекателни, но са и превърнали тялото си в истинско произведение на изкуството, което бидейки близко до съвършенството, просто няма как да не бъде демонстрирано на всички – често дори и безплатно.
• Тип цини/к/чка – от тях направо може да се отврати човек! Неестетически изглеждащите им телеса обаче щедро разкриват своите прелести...
• Има и други, разбира се... 

Изход
Осъзнаването на един проблем е една от първите стъпки към неговото решаване. И на личностно, и на социално ниво...

Литература:

1. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ, изд. “Наука и изкуство”, София, 1998 год.
2. Речник по психология – София 1989 год., изд. “Наука и изкуство”
3. Речник на чуждите думи в българския език, изд. “Наука и изкуство”, София, 1978 год.

Пристрастяването към виртуалността

Пристрастяването към виртуалността

Обикновено, когато стане дума за пристрастяване се има в предвид изграждането на някаква форма на психофизиологична личностна зависимост към психоактивни вещества – дрога, алкохол, цигари, болкоуспокояващи лекарства и пр. В този случай обаче, макар и без използването на психотропни вещества и често пъти - почти изцяло несъзнателно получена, тази форма на зависимост може да доведе като до негативни психосоциални последици за личността, така дори и до тежки психофизиологични страдания.
Като начало, ако се прибегне до позабравения хубав опит на старите психологически писания за „вграждане” на придаваща живост на скучните публицистични текстове Душа, предоставена от описано в литературната класика битие на носещи я герои, то тогава може би като твърде близък до тази форма на личностна зависимост би могъл да бъде изведен блестящо представеният в романа на Ф. Достоевски „Играчът на рулетка” образ на Алексей Иванович. Героят на гениалния писател е млад частен учител на децата на обеднял руски генерал, който придружава семейството в измисления град Рулетенбург, където попада в магическия свят на Грандиозната мечта, криеща се във вечната човешка Надежда по Тайнственото нещо – в конкретния случай – света на хазарта. И този свят го обсебва изцяло. А Достоевски, (сам любител на хазарта), твърде сполучливо е описал и трескавия поглед, който непрестанно се взира във въртящата се рулетка; и треперещите ръце, поемащи и даващи печалби и загуби; и обсебената от играта мисъл, събираща в себе си цялото съзнание; и дори – промененото поведение на интелигентния, образован и възпитан учител, превърнал се в нещо съвсем различно (комарджия)...
Безспорно, макар и малко по-различни, тези симптоми биха могли да бъдат проследени и при пристрастяването към виртуалността.

Етиология
Предразположението към пристрастяване към виртуалността все още е с твърде неясен произход.
Ако се използва методологичната система за анализ на човешките типове на К. Г. Юнг (11), изведена въз основа на признаците интроверт – екстроверт, би могло да бъде предположено, че интровертните личности са по-склонни към развитие на този тип зависимости, но пък безспорно натрупаният клиничен опит поставя под редица съмнения обективността на едно подобно твърдение.
Ако като основа бъде използвана широко експериментираната клинично четирифакторна хипотеза на Х. Айзенк (2), извеждаща на преден план диференциации на човешките типове, изведени въз основа на белезите: емоционален – неемоционален и променлив – непроменлив, би могло да бъде предположено, че непроменливите и емоционалните типове биха били много по-склонни към развитие на виртуална зависимост, нещо, което разбира се, също не би могло да бъде прието за даденост, защото биха могли да бъдат открити и почти същите като количество и качество доказателства и за противното твърдение.
Твърде спорни биха били и опитите да бъде потърсено обяснение за някаква предразположеност към виртуална зависимост от гледна точка на хипотезата за личностните класификации на Е. Маслоу (8), съгласно постулатите на която като по-склонни към развитие на тази зависимост биха могли да бъдат изведени лицата, които имат незадоволени ниско базирани потребности в йерархизираната схема на автора – т.е. от физиологично естество, от сигурност и донякъде – неудовлетворени социални потребности.
А също така абсурдни биха били и опитите за преимуществено търсене на склонността към виртуална зависимост при дефинираните в човешката класификация на З. Фройд (10) като анален тип личности; сред изживяващите някаква повече или по-малко тежка форма на комплекса за малоценност по класификацията на А. Адлер (1); или пък – дори и сред лицата, попадащи сред групата на сравнително точно диагностицираните клинични психиатрични случаи като страдащи от някакви форми на параноя.
Извод: Макар и с неясна етиология, (а може би и поради това), никой що годе компютърно грамотен човек не е застрахован от развитието на виртуално пристрастяване.

Клинична картина
Симптомите на пристрастяването към виртуалността биха могли да бъдат представени в своите психологични, психосоциални и психофизиологични проекции.
Психологични симптоми:
Отделяне на повече внимание от желаното на виртуалността; по-често концентриране на мисълта върху проблеми, свързани с виртуалността; формиране на повече представи за света от виртуалността, отколкото от реалността; отделяне на повече от желаното време за занимания във виртуалната среда.
Психосоциални симптоми:
Ограничаване на контактите на живо с членовете на семейството, с приятели, познати, колеги, за сметка на виртуалното общуване; пилеене на работно време за паразитни занимания във виртуалността; преимуществено организиране на дейности, свързани с виртуалността пред всякакви други; в крайните форми е възможна и тотална личностна изолация.
Психофизиологични симптоми:
И ... един виц за нагледност и разнообразие на написаното до тук:
„Госпожата отвела децата от детската градина в зоопарка. Спрели пред клетката на слона и тя ги попитала:
- Деца, какво е това животно?
- Слон, слон! - Вкупом завикали децата.
- Браво! - Зарадвала се тя. - А защо мислите така?
- Еми, има хобот, голям е и има големи уши! - Отвърнали децата.
Сетне спрели пред клетката на жирафа и тя пак ги попитала:
- Деца, какво е това животно?
- Жираф, жираф! - Вкупом завикали децата.
- Браво! - Зарадвала се тя. - А защо мислите така?
- Има дълга шия и е висок! - Отвърнали децата.
Накрая спрели и пред клетката на шимпанзето и тя пак ги попитала:
- Деца, а какво е това животно?
- Компютърен маниак! - Вкупом завикали децата.
- Ама защо мислите така! - Учудила са госпожата.
- Очите му са зачервени, подгърбен е, небръстат, и има мазоли на дупето! - Отвърнали децата.”
Наред с „чисто” физиологичния дизкомфорт, свързан със зачервяване на очите и болка в тях; често главоболие; безсъние; в някои по-крайни форми виртуалното пристрастяване може да бъде съпроводено и с изпадане на страдащото лице в тежки депресивни състояния с усещане на необяснимо страдание, което прераства дори и в усещане на физиологична болка, като понякога достига до натрапливи суицидни мисли и дори опити за самоубийство.
Основни форми на пристрастяването към виртуалността
Макар и твърде индивидуално като патогенеза, по своите външни прояви пристрастяването към виртуалността би могло да бъде разграничено в следните основни форми:
 Пристрастяване тип: „информационен глад”
Понастоящем виртуалността предлага огромно количество информация, при това поднесена в твърде интересна форма, позволяваща и обратна връзка, което от своя страна успешно конкурира всички познати и използвани до сега източници, като провокира почти непрекъснато любопитството и вниманието на човека. Ето защо дори и често пъти несъзнателно, продължителният престой пред компютъра е в състояние да развие тази форма на зависимост.
 Пристрастяване тип „творческа активност”
Безспорно творчеството е присъщо човешко състояние, а виртуалността предлага огромни възможности в тази сфера. Но пък – този тип зависимост се превръща в личностен, (а и социален) проблем, когато стане самоцел – „нещото” се прави заради самото нещо.
 Пристрастяване тип: „компенсаторно общуване”
Общуването е една от най-присъщите човешки дейности. Липсата на комуникация на живо често пъти може да доведе до нейното компенсиране във виртуална среда и да развие този тип пристрастяване.
 Пристрастяване тип: „влюбване”
Това е една от най-често дискутираните форми на личностна зависимост във виртуалността. Проблемът не би съществувал, ако: 1. обсъждащите го лица споделят безусловно помежду си този тип пристрастяване; 2. влагат едни и същи емоции, мисли, чувства, състояния в използваните виртуални послания; 3. имат еднакво отношение към евентуално последващо реално проявление на това състояние; 4. искрени са при изпращането, възприемането, разбирането, осмислянето и отговорите на съответните послания; 5. ...., а всичко това разбира се, е твърде трудно осъществимо и поради тази причина често довежда до типичните тежки симптоми.
 Пристрастяване тип: „месианство”
Характеризира се с наплив на свръхценни мисли, които трябва на всяка цена да бъдат обнародвани, чието съдържание обикновено се разкрива в значителни по количество публикации по сходна тема. Често срещана форма на пристрастяване към виртуалността.
 Пристрастяване тип: „загуба на време”
Всеки читател на настоящото писание познава този тип – затова поясненията са излишни.
Етапи на формиране на пристрастеност към виртуалността
Както всеки друг психофизиологичен и психосоциален процес, пристрастяването към виртуалността протича през редица обратими и необратими етапи, които биха могли да бъдат представени в следния вид:
1. Любопитство към виртуалната среда.
2. Повишен интерес към занимания във виртуалната среда.
3. Отделяне на повече време от обичайното за занимания във виртуалната среда.
4. Превръщане на заниманията във виртуалната среда в житейски приоритет.
5. Изграждане на типичното личностно пристрастяване към виртуалната среда извън която всичко е превърнато в безсмислица.
6. Изпадане в крайни форми на зависимост с промени във възприятията, мисленето, съзнанието и поведението на пристрастеното лице.

Лечение
По начало, подобно на всеки друг психопатогенен личностен процес, пристрастяването към виртуалността е трудно както за точно диагностициране, така и за надеждна терапевтична интервенция. Бидейки изключително индивидуално състояние, при някои лица самолечението се оказва напълно достатъчно за справяне с този тип зависимост, докато при други трудно се повлиява както от психоанализата, така дори и от медикаментозно лечение.
Самолечение
Ако бъде направен опит за систематизиране на огромното количество предлагана информация в тази област, то тогава една повече или по-малко точна и надеждна методическа система за набелязване на възможности за изход от този тип проблеми би могла да бъде представена в следните лесни за изпълнение стъпки:
1. Осъзнаване на проблема, породен от пристрастяването към виртуалността. (Пример: Прекарвам много повече от желаното време пред компютъра, което ми пречи на другите занимания и интереси.)
2. Вземане на решение за справяне с установения проблем. (Пример: Трябва да огранича престоя пред компютъра.)
3. Формулиране на план за справяне. (Често пъти е трудно да се следва взетото решение – още повече имено тези трудности са част от изградената зависимост. Затова се препоръчва да бъде обмислен и дори записан някакъв лесен за разбиране и изпълнение план за действие. Пример: а) Ще огранича престоя пред компютъра до един час дневно. б) Вместо с компютър ще се занимавам с това, това и това. в) Ще посетя това и това място. г) Ще се срещна на живо с този и този човек и пр.)
4. Мобилизиране на необходимата личностна енергия за изпълнение на взетото решение и набелязания план. (Поначало, човешкото същество разполага с огромни ресурси за самовъзстановяване и себеактуализация, които могат да бъдат използвани твърде успешно и в тази насока. Ето защо често дори и самото осмисляне на негативното влияние на това състояние се явява достатъчен мотив за излизане от него.)
5. Практическо изпълнение на взетото решение и набелязания план.
Психоанализа и психотерапия
Психоанализата и психотерапията включват продължителни и скъпоструващи терапевтични интервенции, които са базирани върху осъзнаването на съществуващия проблем от съответното лице и подкрепата на висококвалифицирани специалисти в търсенето на изход. За съжаление все още няма разработено напълно успешно лечение.
Психиатрично медикаментозно лечение
Макар и с бърз ефект по отношение на преодоляване на усещането за психичен дизкомфорт и физическа болка, използването на психоактивни вещества като невролептици (антипсихотици), депресанти, стимуланти, халюциногени, за цялостно лечение на пристрастяването към виртуалността е с твърде съмнителен резултат.
Литература:

1. Адлер, А. - “ЧОВЕКОЗНАНИЕ”, изд. “Евразия”, С. 1995 г.
2. Айзенк, Х. „МОДЕЛ ЗА ЛИЧНОСТ”, изд. „Наука и изкуство”, С., 1987 г.
3. Борисов, “СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА”
4. Брьоле – Рюеф, К. – “БОЛНИЯТ Е ПРЕДИ ВСИЧКО ЛИЧНОСТ”, сп. “Куриер на ЮНЕСКО”, март 1998 год.
5. Герасимов, Б. – “50 ВЪПРОСА ЗА НЕРВИТЕ”, изд. “168 часа” ЕООД, София, 2007 год.
6. Герасимов, Б. – “50 ВЪПРОСА ЗА МОЗЪКА”, изд. “168 часа” ЕООД, София, 2007 год.
7. Гроф, С. - „КОГАТО НЕВЪЗМОЖНОТО СЕ СЛУЧВА”, изд. „Феникс дизайн”, С.
8. Достоевски, Ф. – „ИГРАЧЪТ НА РУЛЕТКА”
9. Маслоу, Е. – “МОТИВАЦИЯ И ЛИЧНОСТ”, ИК “Кибеа”, София, 2001 год.
10. Речник по психология - ДИ “Наука и изкуство”, София, 1989 г.
11. Фройд, З. – “ДЕТСКАТА ДУША”, изд. “Евразия”, София, 1994 год.
12. Юнг, К. – “ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТИПОВЕ”, изд. “СУ”, София, 2005 год.